В изненадваща проява на политическо маневриране в дигиталния век Илон Мъск, технологичният магнат, който стои зад X (бивш Twitter), наскоро беше домакин на разговор с Алис Вайдел, съпредседател на германската крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“. Този на пръв поглед безобиден разговор шокира германския политически пейзаж и предизвика тревога за чуждестранна намеса и ерозия на демократичните норми. Това, което се случи, не беше солиден политически дебат, а по-скоро тревожна буря от неоспорими лъжи. Това пише в анализ на Ули Брюкнер, германски политолог, цитиран от БГНЕС.
Вайдел, с мълчаливото одобрение и активния принос на Мъск, разпространи дезинформация за имиграцията, Адолф Хитлер и самата партия „Алтернатива за Германия“, която е класифицирана като дясноекстремистка организация от германската агенция за вътрешно разузнаване. Подкрепата на Мъск за „Алтернатива за Германия“ не е изолиран случай, а пример за нарастващото му участие в европейските политически дела.
Още: Мъск излъчи разговор на живо с лидерката на "Алтернатива за Германия"
Действията му надхвърлят границите на Германия. Във Франция президентът Еманюел Макрон обвини Мъск, че подкрепя „ново международно реакционно движение“. В Италия Мъск е участвал в дискусии с министър-председателя Джорджа Мелони, предлагайки подкрепа за нейната антиимиграционна позиция. Във Великобритания, която вече не е член на Европейския съюз, Мъск поиска от министър-председателя Киър Стармър да се оттегли и показа на лидера на Партията на независимостта на Обединеното кралство Найджъл Фараж колко бързо може да приключи личната му подкрепа.
Финансови мотиви
Като собственик на множество предприятия Мъск има финансова мотивация да се намесва в европейската политика. Например, той постоянно се обявява срещу Закона за цифровите услуги (DSA), който може да се счита за знаков регламент на ЕС, целящ създаването на по-сигурна и прозрачна цифрова среда. DSA има за цел да промени из основи цифровия пейзаж в Европа, като гарантира, че това, което е незаконно офлайн, се третира като незаконно и онлайн, като същевременно се запазват основните принципи на функциониране на интернет. Такива разпоредби изискват онлайн модериране, което е трудоемко и скъпо, ограничавайки бизнес модела на много онлайн бизнеси, включително и на X. Това е и в разрез с либертарианското мислене на човек, който вярва в прекъсването.
Още: Мъск зае второто място в класацията на най-големите заплахи за Германия
Мъск представя неправилно DSA като заплаха за свободата на словото. Мъск също така е мотивиран да се намеси, защото една по-слаба Европа е не само в негов интерес като собственик на бизнес, но и съвпада с философията на новата американска администрация по отношение на ЕС и неговите членове. Предишните президенти на САЩ виждаха в Европа партньор и се възползваха от предимствата на дипломацията, многостранността и колективната сигурност. Тръмп обаче като човек, който сключва сделки, е съсредоточен върху максимизирането на краткосрочния си интерес чрез кампания за оказване на натиск. Ако ЕС е силен и единен, за него е по-трудно да си извоюва достъп до пазара, да ерозира протекционизма и да избягва регулации или глоби за американски компании, които нарушават законодателството на ЕС в областта на конкуренцията.
Още: MAGA-разцепление: Съден топ съветник на Тръмп обеща да изгони Мъск от Белия дом
Няколко фактора окуражиха намесата на Мъск в европейската политика. Първо, Мъск вече не е единственият, който се обявява срещу модерирането на съдържанието в социалните медии. Марк Зукърбърг, главен изпълнителен директор на Meta, наскоро обяви плановете си да прекрати проверката на фактите във Facebook и Instagram, като по този начин отвори нови възможности за разпространение на дезинформация онлайн. Зукърбърг призна, че този ход се дължи отчасти на администрацията на бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп. Тръмп и преди е критикувал модерирането на съдържанието във Facebook като цензура.
Още: Мъск и Путин: Двойката, която тревожи Европа
На второ място, Мъск вижда, че въпреки разследванията на потенциални нарушения на Закона за цифровите услуги на ЕС, конкретните санкции се реализират бавно. Освен това уникалната позиция на X в социалния медиен пейзаж дава на Мъск значителни лостове за влияние, дори когато някои институции напускат платформата. Друг фактор, който улеснява участието на Мъск в Европа, е политическата поляризация, тъй като възходът на популистките движения на континента е благодатна почва за неговите разрушителни послания. Тъй като Мъск продължава да използва своята платформа и лична марка, за да влияе върху европейската политика, става все по-важно органите на ЕС и гражданското общество да разработят ефективни стратегии за противодействие на тази форма на цифрова намеса в демократичните процеси.
Още: Над половината британци смятат, че Илон Мъск оказва негативно влияние на политиката
Всъщност в Германия разговорът на Мъск с Вайдел предизвика вълна от критики от страна на политическия естаблишмънт. Кандидатът за канцлер от партията на Зелените Роберт Хабек заяви: „Долу ръцете от нашата демокрация, г-н Мъск“, а канцлерът Олаф Шолц отхвърли участието на Мъск със закачката: „Не хранете трола“.
Не всички реакции обаче бяха отрицателни. Либералният депутат Волфганг Кубицки разглежда събитието като пример за свобода на словото в действие. Междувременно 60 германски и австрийски университета, два големи профсъюза и дори германският Конституционен съд обявиха, че се отказват от X. Това масово напускане подчертава нарастващото безпокойство от платформата на Мъск и нейната роля в засилването на екстремистки гласове и допускането на реч на омразата.
Правни и етични проблеми
Макар че съдържанието на разговора между Мъск и Вайдел беше обезпокоително, истинската заплаха се крие в използването на алгоритъм в X. Данните показват, че публикациите на Вайдел внезапно са достигнали 1 милион импресии през последните седмици, в сравнение със средно 200 000. Това изкуствено засилване на политическото съдържание не е нищо друго освен външна манипулация на германския изборен процес.
Още: Мъск: ИИ вече е изчерпал всички данни, натрупани от човечеството
Тъй като общите разходи за кампании на всички партии взети заедно възлизат на едва 70 млн. евро, подобна технологична намеса би могла значително да промени изборните резултати. Германският Бундестаг сега разследва дали разговорът представлява незаконна чуждестранна подкрепа за кампанията. Ако други партии ще трябва да платят значителни суми за подобен обхват в социалните медии, събитието може да се счита за несправедливо и незаконно. Европейската комисия също така включи живото предаване в текущо разследване на потенциални нарушения на Закона за цифровите услуги на ЕС. X вече е обект на проверка, а в най-лошия случай глобите за подобни нарушения могат да достигнат милиарди евро. Това е висок риск дори за глобални технологични гиганти като X, които действат така, сякаш могат да работят извън националното или наднационалното законодателство.
Призив за събуждане
Разговорът между Мъск и Вайдел беше нещо повече от тривиален спектакъл. Той подчерта опасностите от неконтролираната дезинформация, силата на социалните медии да манипулират общественото мнение и крехкостта на демократичните институции пред лицето на крайно десния екстремизъм. На 23 февруари, когато в Германия ще се проведат предсрочни избори, залогът не може да бъде по-голям. Въпросът е не само кой ще спечели, но и дали самата демокрация може да издържи на настъплението на смущенията и хаоса.
Още: Мъск свали наполовина целта за намаляване на разходите в администрацията на САЩ
Междувременно Австрия е на ръба да получи първия десен канцлер след Втората световна война, Марин Льо Пен може да стане първият десен президент на Франция, а Нидерландия гласува за Герт Вилдерс - човек, който е открит расист и антимюсюлманин. По думите на Роберт Хабек - кандидата на Зелените за следващ канцлер на Германия - е време да кажем: „Долу ръцете от нашата демокрация“. Светът ни наблюдава.
