Бежанската криза в Европа и заплахата от тероризъм „са в голяма степен свързани“ в съзнанието на много хора на континента.
Това сочат резултатите от проучване на Изследователския център „Пю“.
Организацията, чиято централа е във Вашингтон, проведе допитване до 11 000 души през май и юни в десет европейски страни – Унгария, Полша, Холандия, Германия, Италия, Швеция, Гърция, Великобритания, Франция и Испания – повечето от които са в епицентъра на бежанската криза, когато тя беше в своя апогей през лятото на миналата година.
Гърция и Италия продължават да са първите места, откъдето повечето бежанци и мигранти от Близкия изток и Африка влизат в Европа.
В осем от страните, изследвани от „Пю“, над 50% от участниците в проучването са убедени, че преселването на бежанци в техните държави ще увеличи вероятността от тероризъм.
Това усещане е най-силно в Унгария, където 76% от хората казват, че те са убедени, че тероризмът ще нарасне с прилива на бежанци. Миналата година страната издигна 160-километрова ограда с бодлива тел за обезкуражаване на бежанците да влизат на нейната територия, която се намира по мигрантския път към Северна Европа.
Над 80% от анкетираните в Унгария са на мнение, че „бежанците са бреме за нашата страна, защото те взимат нашите работни места и социални придобивки“, усещане, споделяно от 46% от хората във великобритания и 72% от гърците. Най-малко – 32% - споделят това мнение в германия, която прие най-много от търсещите убежище през 2015 г., но в началото на тази година страната беше разтърсена, когато групи мъже от северна Африка извършиха лавина от сексуални посегателства срещу жени в Кьолн.
Проучването е било проведено преди референдума от 24 юни за Brexit и преди атентатите от 28 юни срещу истанбулското летище „Ататюрк“, при които загинаха 44 души, уточнява БГНЕС.
Над един милион бежанци и мигранти достигнаха до Европа през Средиземно море през 2015 г., а тази година по този път са минали 158 000. Мнозинството от тях са от Сирия, Афганистан и Ирак според данни на Комисията по бежанските въпроси на ООН.
Проучването също така сочи широко разпространени негативни чувства към мюсюлманите в Европа, особено в южните и източните части на континента. Над 60% от запитаните в Унгария, Италия, Полша и Гърция казват, че те не гледат благосклонно на мюсюлманите.
Негативната позиция към мюсюлманите се е засилила миналата година във Великобритания, в Испания и Италия. По вероятно е по-възрастните, тези с по-ниска степен на образованост и идентифициращите се като консерватори в изследваните страни да имат негативен поглед към мюсюлманите.
В същото време под половината от анкетираните в проучените страни са на мнение, че по-голяма част или много от мюсюлманите в техните страни подкрепят екстремистки организации като Ислямска държава (ИД).
На ромските мигранти също се гледа неблагоприятно - в много случаи дори по-лошо, отколкото на мюсюлмани. Средно 48% от анкетираните имат негативно отношение към ромите. От 2015 г. отрицателни възгледи към ромите са се увеличили в Испания, Великобритания и Германия.
Безпокойството от тероризъм е много по-разпространено сред привържениците на две от европейските крайнодесни партии, отколкото сред другите политически групи. Във Великобритания 87% от привържениците на ЮКИП казват, че са убедени, че бежанците ще увели;чат вероятността от извършване на терористични атаки. На същия въпрос положително отговорят 39% от привържениците на лейбъристите и 60 от следовниците на консерваторите. Във Франция 85% от стоящите зад националния фронт вярват, че тероризмът ще се увеличи, докато 58% от републиканците и 31% от социалистите споделят това мнение.
Проучването разглежда и въпроса за подхода на европейците към културните различия. Налага се изводът, че „относително малко европейци вярват, че разнообразието има положително влияние върху техните страни“ и че те са разделени по въпроса какво означава национална идентичност. Почти всички – 97% - от анкетираните в десетте страни казват, че да имаш възможността да говориш на майчиния си език е много или в някаква степен важно по смисъла на националната идентичност.
Въз основата на четири критерии, определящи националната идентичност: говорене на майчин език; споделяне на обичаи и традиции; да си роден в изследваната страна; да си християнин – най-радикални са настроенията в Гърция, най-приветливи – в Швеция.
Във Великобритания, в Швеция и Испания окоро 1/3 от анкетираните казват, че културното многообразие - нарастващ брой хора от много различни раси, етноси и националности-е благоприятно, но в "никоя нация мнозинството няма да каже, че увеличаването на разнообразието е положително за страната".
Подходът към културното многообразие в Европа „много се различава“ от този на американците, сочи изследването. През март „Пю“ проучи американците и откри, че 58% са на мнение, че да има повече хора от различни етноси и култури е добро нещо, което прави САЩ по-добро място за живеене.Само 7% от американците преценяват, че разнообразието прави живота по-лош. В Испания , която е най-близо до позициите в САЩ, 22% споделят това мнение.
