Когато Русия анексира Крим, целият свят погледна към САЩ и ЕС. Как ще реагират? Е, реагираха доста мудно, използвайки любимия си инструмент със спорна ефективност – икономическите санкции. Те бяха насочени към отделни лица, определяни за основни „пионки” на Путин. Всъщност над 100 души от Русия и Украйна бяха санкционирани по един или друг начин, най-често чрез замразяване на авоарии в западни банки и забрани за визи за пътуване. Фокусът обаче като че ли не остана много дълго върху това кои точно са тези хора. Затова решихме да припомним някои от най-ключовите фигури в Русия, които са обект на санкции.
Игор Сечин, шеф на „Роснефт”
Може би най-важното име в списъка. „Роснефт” е най-голямата петролна компания в Русия, а Сечин е близък сътрудник на Путин още от 90-те години, когато и двамата са работили в кметството на Санкт Петербург. Смята се, че Сечин е лидер на консервативния блок в рамките на Кремъл. След като оглави „Роснефт”, той изкова силни връзки със западни инвеститори и санкциите за него поставят под въпрос мащабни сделки между „Ексон Мобайл” и „Роснефт” за петролни залежи в Арктика.
Сергей Чемезов, шеф на „Ростех” (държавна компания за високи технологии)
Чемезов и Путин са приятели, откакто са били съседи в един блок в Източна Германия през 80-те години на миналия век.Чемезов е работил в президентската администрация. След като става шеф на „Ростех”, придобива акции в стотици компании.
Дмитрий Козак, зам.-премиер на Руската федерация
Изключително лоялен към Путин, работи с него от началото на политическата му кариера. Незавършил адвокат, работил е в съветското разузнаване. Често се занимава с най-важните дела на страната – той бе главна фигура при организирането на Зимната олимпиада в Сочи и ръководи развитието на Крим след анексирането.
Евгений Муров, директор на Федералната служба за охрана на Руската федерация
Генерал, ветеран от държавното разузнаване, където работи от 1971 г. Отговаря за сигурността на руските лидери.
Вячеслав Володин, съветник на Путин
Смята се, че той ръководи цялостната вътрешна политика на путиновото управление. Володин е сред най-висшите членове на партията „Единна Русия”. По информация, обявена преди време от американските власти, именно Володин е посъветвал Путин да анексира Крим.
Олег Белавенцев, президентски представител в Крим
Адмирал от руския флот. Депортиран е от Великобритания през 1985 г. по подозрения в шпионаж. Член на руския Съвет за сигурност, с ключова роля в настоящото управление на Крим.
Сергей Миронов, лидер на партия „Справедлива Русия”
Служил е във въздушните сили на руската армия. Два пъти кандидат за президент, но и двата пъти печели незначителен процент гласове. Социалистически ориентиран. Публично подкрепя немалко от инициативите на Путин, но е имал и някои пререкания с него и с Медведев.
Дмитрий Кисельов, шеф на държавната информационна агенция „Россия Сегодня”
Назначен на поста лично от Путин. Ръководител на 2300 души в „Россия Сегодня”. Много от коментарите му са крайни и остро критикувани от Запада. Преди време той заяви, че „Русия е единствената страна, която може да превърне Щатите в радиоактивен прах”.
Юрий Ковалчук, бизнесмен и финансист
Най-големият. частен притежател на акции от „Банк Россия” (и шеф на борда на директорите й), известен като личен банкер на висши официални лица в Русия, включително на Путин. Сред най-близките съветници на президента.
Валентина Матвиенко, председател на Съвета на федерацията (горна камара на парламента)
Най-високопоставената жена-политик в Русия, която всъщност е родена в Украйна. Дълги години заема ключова позиция в управлението на Санкт Петербург, където развива мащабни инфраструктурни и строителни проекти. Критикувана е обаче за презастрояването на града.
(Интересно е да се отбележи, че шефът на „Газпром” Алексей Милер не търпи санкции, въпреки че бе обсъждан като възможна мишена. Отсъствието му от списъка може да бъде доста показателно за зависимостта на Запада от руския газ.)
Освен отделни личности, сериозни санкционирани бяха и някои институции – „Банка Россия” и нейни дъщерни дружества, инвестиционната фирма „Волга Груп”, енергийни компании и др.
Ефективни ли са икономическите санкции?
В Русия – май по-скоро не. Страната разполага с много ресурси и изнася по 9 милиона барела петрол на ден, които й носят 330 милиарда долара годишно. Изглежда, че Путин е готов да изтърпи някои бизнес неудобства в името на това да поправи (по негово мнение) една историческа несправедливост и да върне Крим на Русия. Извън енергетиката търговията на САЩ с Русия е доста малка и американски санкции в други сфери едва ли ще дадат голям резултат. Пък и ако погледнем данните за много други страни, които са били санкционирани (Куба, Южна Америка, Иран) ще видим, че този инструмент като цяло действа много, много бавно.
Има един аргумент в полза на налагането на санкции на Русия – фактът, че Путин е сключил нещо като сделка с руския народ: „Вие ми давате власт, аз ви давам по-добър стандарт на живот”. Но докато наистина по време на неговото управление Русия има известни бизнес постижения, не може да се каже, че средностатистическият руснак живее добре.
Трябва да се вземе под внимание и друго – Русия харесва и защитава статуса си на Велика сила. Местните хора искат по-добър живот, но ако могат да избират между това да се превърнат в Швеция и това да останат в голямата световна игра, твърде е възможно да предпочетат второто. Затова въпросът не е колко тежест може да се сложи върху плещите им, а колко те могат да издържат. А издържането е въпрос на мотивация.
САЩ и ЕС атакуват отделни лица с цел да покажат, че на мушката им е Путин, а не целия руски народ. Надяват се така да постигнат промяна на поведението на властите и на мисленето на хората. Но никак няма изгледи това да се случи, възможен е даже обратният ефект. Държавите с ядрено оръжие обикновено не се оставят да бъдат изнудвани толкова лесно. Затова Западът май трябва да потърси друг вариант.
*Статията се съсредоточава върху санкциите срещу Русия, но в списъците на САЩ и ЕС фигурират и много украинци.
