Вълчев: Правото на образование на детето трябва да бъде задължение на родителите

И без промяна в конституцията можем да търсим много други начини да обвържем правото на образование с други неща. Общините, когато се опитват да обвържат определени общински услуги с това дали е заплатена глобата, се сблъскват обаче с конституционни решени.

Още: Кабинетът отпусна милион за образователни програми и иновации в училища

Още: Изплащат стипендии на ученици от училищата по културата и изкуствата

Това коментира в интервю за БНР министърът на образованието Красимир Вълчев. Идеята за изменение в Конституцията, което да направи основното образование задължително, анонсира първоначално вицепремиерът Томислав Дончев.

Правото на образование на детето трябва да бъде задължение на родителите, категоричен е Вълчев. „Образованието няма как да не бъде задължително, но ние трябва да гарантираме правото на образование на децата, което е задължение на родителите. Факт е, че имаме предизвикателство пред социално и икономическото развитие – може би най-голямото е да интегрираме децата от уязвимите групи, от семействата, в които няма отношение към образованието. За съжаление, тази група се увеличи – демографски, като процент. Особено през годините на прехода образователната система не успя в достатъчна степен да интегрира всички. Цел на образователната политика във всички страни е всички деца да завършат училищно образование, т.е. 12 клас. Това включва както елементи на подпомагане, на насърчаване, осигуряване на равен достъп чрез финансирането на образованието и различни инструменти, така и елементи на задължителност и принуда, макар и те да са до 16-годишна възраст. Всяко преждевременно отпаднало дете е дете, което е в риск да не бъде приобщено, да не бъде пригодно за пазара на труда, да няма пълноценен живот. Ако някой от нас увреди детето си физически, много вероятно е той да бъде съден. Ако обаче го увреди откъм житейски възможности, дори понякога не можем да го накажем“, каза министърът.

Според него инструментите, с които разполагат училищата и общините, не винаги са достатъчни. Има 3 инструмента на принуда – глобите, които кметовете могат да налагат, спиране на семейните помощи и наказание за самия ученик, каза просветният министър и подчерта, че обвързването с повече услуги и права би било добра мярка. Министърът изтъкна, че има случаи, когато няма как да не се прибегне до тях. „Необходими са ни елементи на принуда. Не минава задължително през Конституцията, но повдигаме темата с кои други права можем да обвържем правото на образование на децата“, подчерта Вълчев.

Още: Нови близо 10 млн. за образователни програми раздаде щедро служебният кабинет

Още: Учебната година да се удължи с една седмица: Предложение на МОН

"Най-големият риск пред обществото ни е да имаме голям процент изключени хора. Ако искаме да живеем в проспериращо общество, трябва да намалим делът на преждевременно отпадналите ученици", категоричен бе още Красимир Вълчев.