Университетите остават в протестна готовност. Това заяви председателят на Съвета на ректорите в България проф. Миглена Темелкова.
Още: Новият министър на образованието в кабинета "Желязков" обяви приоритетите си
Още: И в политиката, и в образованието: България и Унгария задълбочават партньорствата
Тя припомни, че за висшите училища бяха изплатени 39 млн. лв. и подчерта, че за тази година са нужни още 184 млн. лв. "Тази сума е, за да се достигне изпълнението на нормите на закона за висшето образование и да се обезпечи целият образователен процес, включително заплатите на административния и академичния състав", обясни Темелкова.
ОЩЕ: Кабинетът развърза кесията: 80 млн. лв. отиват за заплати в университетите
Председателят на Съвета на ректорите допълни, че законът предвижда 10% от бюджетите на университетите да бъдат насочвани за научно-изследователска и художествено-творческа дейност. "В момента всички висши училища, без БАН и военните, получават 1,5%", каза проф. Темелкова и уточни, че недостигът е 66 млн. лв. Тя подчерта, че въпреки тези финансови ограничения, университетите през последните години са успели да увеличат няколко пъти научно-изследователската си продукция, както и публикационната си активност в реномирани световни бази данни.
Още: Безплатни курсове за деца в Бургас по роботика: Кандидатствайте сега
Още: Училищен директор: Трябват промени в учебното съдържание, а не удължаване на годината
Повече чуждестранни студенти
Темелкова и председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) проф. Елиза Стефанова коментираха и необходимостта от сериозни законови промени, за да се улесни процедурата за привличане чуждестранни студенти у нас. По думите на проф. Стефанова е нужно да се работи и за т.нар. признаване на дипломи в рамките на ЕС.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Български език в Украйна, украински студенти у нас: София и Киев подписаха нов протокол
Още: "С мама се готвим": Българче е световен шампион по математика
Процедурите в момента затрудняват дори българи, учили зад граница, които искат да карата магистратура в наши университети, обясни председателят на НАОА. Според нея в това отношение проблем създава и фактът, че срокът на бакалавърското обучение у нас се разминава с повечето страни в Западна Европа. По думите й, ако продължителността на програмите бъде уеднаквена и стане 3-годишна, признаването на дипломи ще бъде облекчено.
ОЩЕ: Въпреки повечето пари за заплати: Университетите затварят врати
Ректорът на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров допълни, че намаляването на срока на бакалавърските програми е заложено в Стратегията за висшето образование, но условията как може да се реализира това са твърде неясни.
Още: Кабинетът отпусна милион за образователни програми и иновации в училища
Още: Изплащат стипендии на ученици от училищата по културата и изкуствата
"През миналата година министерството на образованието се опита да подеме такава кампания, но условието беше всички висши училища в рамките на едно професионално направление да се съгласят да минат на 3-годишни бакалавърски програми", допълни Станимиров. И подчерта, че ако не се реализира по този начин, ще се получи неравнопоставеност между университетите.
