Горещата тема в образованието от последните седмици са учителските заплати. След като ресорният министър Меглена Кунева и синдикалистът Янка Такева отправиха внушението, че заплатите на преподавателите ще се увеличат с 10%, в последствие стана ясно, че такива разчети не са правени, и нито премиерът Борисов, нито финансовият министър Горанов знаят за плановете на МОН.
Всички обаче обещаха да положат усилия да намерят решение на проблема.
А проблемът с учителските заплати у нас е изключително сериозен. Заради ниското заплащане масово младите образовани българи не искат да стават учители, което изправя сектора пред криза. Огромен процент от преподавателите в страната са в предпенсионна възраст. В МОН са наясно, че трябва да предприемат ход по отношение на заплатите, ако искат да привлекат млади учители.
Дори държава и министерство да си подадат ръка в общото усилие за повишаване на учителските възнаграждения обаче, ситуацията у нас остава далеч по-притеснителна в сравнение с положението в останалите европейски държави.
По статистика именно учителите в България са най-зле платените в Европа със средна годишна заплта от 4970 евро. Основното минимално заплащане е 3252 евро. Възнаграждението на един учител зависи от стажа, допълнителната квалификация, работата с деца със специални потребности, участието в извънкласни дейности, извънредния труд и др.
В други страни обаче заплащането може да бъде увеличавано и по други критерии. Във Великобритания например учителите получават увеличение на заплатата при констатиране на добро представяне по отношение на методите на обучение. В Чехия, Унгария, Румъния, Австрия и Полша пък преподавателите могат да станат по-високо платени при добри резултати на учениците си.
Най-добре платените учители в Европа са тези в Люксембург и Лихтенщайн. В Лихтенщайн те започват със средна годишна заплата от 68 000 - 80 000 евро, в зависимост от това в кой курс преподават, достигайки в последствие максимума от 131 000 евро. В Люксембург средната годишна учителска заплата е 100 000 евро.
Всички балкански страни изпреварват България по отношение на учителските заплати, дори тези, които не са членове на ЕС.
В Гърция минималната годишна учителска заплата е 13 104 евро, а максималната - 24 756 евро. В Кипър възнаграждението варира от 23 885 евро до 58 107 евро. В Хърватия - от 8998 евро до 15 182 евро, в Турция - от 12 875 евро до 13 885 евро, в Сърбия - от 4498 евро до 6734 евро, в Босна и Херцеговина - от 7083 евро до 11 927 евро, а в Македония - от 5417 евро до 8120 евро.
България изпреварва много държави по показател "прослужено време", нужно, за да се достигне максималната заплата в сектора. Докато за страни като Великобритания, Полша, Германия, Ливта, Дания и др. този период е 10 - 15 години, на българските учители им е необходим стаж от 25 - 30 години, за да достигнат до максималната работна заплата.
България се намира на челните места и в класацията по натовареност на учителите. Съотношението брой ученици на един учител варира много в различните европейски държави, започвайки от по-малко от 10 ученици на 1 учител в Латвия, Швеция, Италия и Литва, до над 25 ученици на 1 учител в Малта, Австрия, Испания и България. България е четвъртата държава в Европа с най-голямо съотношение ученици - учител, като на един преподавател в горен курс се падат почти 30 ученици.
България е лидер в ЕС и по процент на жените учители. В долен курс те са 90% от всички преподаватели, а в горен дори над 90%. По този показател конкуренция на България са единствено Литва, Латвия и Италия.
България не стои добре и по друг показател - у нас учителската заплата е далеч от БВП на глава от населението. Тя представлява 59.1% от БВП, докато в други държави е от порядъка на 80 - 90%, а в някои и значително го изпреварва.
Въпреки ниските заплати обаче, над 90% от учителите в България харесват работата си, сочи проучване на Teaching and Learning International Survey (TALIS). Но едва 20% от тях са на мнение, че професията им получава необходимото обществено признание.
