Каква е приликата между Чили и България? Аугусто Пиночет и Тодор Живков, биха казали по-възрастните хора. Оказва се обаче, че има и още една – много по-важна. И тя е образованието. С едно важно уточнение – Чили се мъчи да се върне оттам, накъдето ние сме тръгнали.
Както е добре известно, 43-тото Народно събрание прие на първо четене в пленарна зала Законопроект за предучилищното и училищното образование, внесен от ГЕРБ. Най-очебийната промяна, която се търси с него, е следната – държавни субсидии за частните училища и детски градини. Уверението от партията на Бойко Борисов, изказано от председателя на парламентарната комисия по образование Милена Дамянова, е, че субсидии ще бъдат давани само за обучение.
В презентация за образованието в Чили, направена от Раймонд Гутиерес в социален център "Аделанте", се оказа, че през януари тази година южноамериканската страна е приела закон, с който задължава училищата си да решат дали искат да са частни или общински. Това трябва да стане в срок от две години. Досега в Чили е имало три вида училища – общински, частни и частни, дотирани с държавни субсидии.
Защо примерът е Чили?
Просто и крайно интригуващо – защото Аугусто Пиночет поставя основите на системата, при която частни училища получават държавни средства. Точно това разказа г-н Гутиерес, студент в UASH (Университет Сантяго де Чили). Раймонд Гутиерес е роден в България – майка му е българка, а баща му е чилиец, който емигрира в България заради жестоките репресии на Пиночет в страната.
Раймонд разказа, че в Чили урокът с образованието още не е научен – вече 97 години. Защото през 1918 година за пръв път чилийски студенти поставят три искания за висшето образование в родината си – автономия, академична свобода и участие на студентите в избора на ректори. И го искат от Университета в Кордоба, Аржентина - защото там имат свободата да демонстрират позицията си.
С идването на власт на Пиночет през 1973 година, образователната система на страната на всяко едно ниво претърпява неолиберална реформа, след като преди това образованието е държавно – по време на комунистическата партия. Точно по това време се формират първите частни училища и университети, които се превръщат в начин да се печели от образование. Държавата изоставя държавните училища т.е. основното и средното образование, като предава финансовата грижа за тях на общините. С други думи – ако си богата община, има по-качествено образование, ако си бедна – оправяй се. Логично се появяват и частни училища. На всичкото отгоре при кандидатстуденските изпити се въвежда унифицирана точкова система, като за да влезеш в най-добрите учебни заведения, трябва да изкараш определен брой точки, като плащаш, за да се явиш на изпит – 19 хил. песос или около 52 лева, при минимална заплата около 225 хил. песос според официална статистика на ООН. Ако не успееш – отиваш там, където можеш да изкараш. Разбира се, с най-високи критерии са държавните университети, а в частните е далеч по-лесно да влезеш. Но и там се плащат такси, което вкарва в употреба системата на студентските заеми. И когато някой иска да учи, а не бъде допуснат до качествено държавно учебно заведение, на ред са частните. Там, където нямаш гаранция за качество на образованието и гаранция, че със специалността, която следваш, ще можеш да си намериш работа, категоричен е Раймонд.
Протестът
Връх на борбата за връщане към корените на образованието – знанието чрез различни гледни точки и не подчинено на търговското начало, е т.нар. Революция на пингвините. Тя избухва точно заради таксата, която се налага за кандидатстудентските изпити. Революцията е продължение на събития от 2001 година – т.нар. Мочилясо, когато има големи протести срещу решението безплатните транспортни карти за учащи да могат да се ползват само два пъти на ден. Пикът на Революцията на пингвините, която е кръстена така заради униформите на учениците, е в края на май месец, като в един момент 1 млн. ученици окупират и блокират стотици училища в цялата страна.
Вторият голям пик на протестите е през 2011 година. Тогава вече и ученици, и студенти протестират крайно активно. Паметна е датата 4 август – в чилийската столица Сантяго е наложена забрана на сутрешен протест на учениците, а е разрешен следобеден на студените. Следва невиждани безредици – цял ден обстановката е като гражданска война, правят се барикади, има куп боеве с полицията, а буквално всеки един гражданин се включва в протестите и с блъскане на кухненски съдове в ръка от кажи-речи всеки демонстрант се създава невъобразим шум в продължение на часове. Истинският резултат от тези две впечатляващи години обаче се вижда чак сега – с образователната реформа на християндемократите и комунистите, които са на власт в Чили. Защото освен категоричният избор дали да си изцяло частно училище или не, се премахва и загробващата точкова система за влизане в най-добрите университети. Тази, която изгражда и поддържа едни и същи елити.
Самият Раймонд участва активно в протестите. Заедно със свои другари през 2006 година той окупира училището, в което учи, като правят страховита триметрова барикада при оградата, за да не позволят на полицията да влезе. В Чили, когато видиш на училищна ограда и на вратата, че е сложен стол с увити около решетката крака, значи има окупация, споделя той.
Културата на чилийския протест
Свикнахме да бъдем арестувани, да бъдем бити, да правим барикади, да отвръщаме на полицейското насилие. Когато ти е за пръв път, страхът е голям. После претръпваш - осъзнаваш, че можеш да се пребориш за справедлива кауза, че малко бой не е краят на света.
По-важното е, че с окупациите се научихме да се борим за правата си, казва Раймонд. И споделя, че в Чили има традиция – 29 март и на 11 септември са дни на протест. 29-ти март е Денят на младия борец – тогава се чества паметта на братята Рафаел и Едуардо Вергара Толедо, които са убити през 1985 година от режима на Пиночет. А на 11 септември, 1973 година на власт идва Пиночет, с активната подкрепа на Ричард Никсън и САЩ. На тези два дни, в Сантяго има цели квартали, в които токът се спира, даже централно от енергийните компании. Защото има и друга традиция – с вериги да се предизвикват къси съединения по кабелите. Как – просто хвърляш парче верига, което се увива около жиците и прави белята.
Логичният въпрос
Топлата вода е отдавна открита - знанието е безценно, то е социално благо. При явното отрицание на управляващите да го приемат и да се грижат да си остане социално благо, трябва ли да стигаме до момент, в който ние ще стигнем до изводите на чилийския опит? Както Раймонд каза - на 15-16 години ми се наложи да взимам решения и да правя неща, които никой младеж не трябва да прави. Защото образованието, но не изкривеното, е прозорецът към света.
