Гледаме един законопроект, който отдавна беше очакван от академичната общност и от цялото общество. Нямам никакви илюзии по въпроса, че един закон, независимо от неговото качество, e в състояние да разреши тежките проблеми на българското висше образование.
Това заяви от парламентарната трибуна депутатът от левицата проф. Иво Христов по време на обсъжданията по приетия на първо четене законопроект за висшето образование.
"Образованието ни се намира в дългогодишна, системна и задълбочаваща се криза. Тя се дължи както на причини, касаещи самата система и нейният дизайн, генезис и начин на функциониране, така и нещо, което много хора в сферата на образованието и извън нея не разбират.
Има едно основно правило в теорията на системите. То гласи следното. Логиката на системата определя логиката на поведението на елемента на системата, а не обратното.
Преди 30 години, тогава бях студент в четвърти курс, започнаха първите промени в системата на висшето образование в страната и първите стъпки, които бяха предприети бяха приети като панацея в две направления.
Първо се смяташе, че така наречената академична автономия ще разреши всички проблеми на българското висше образование. Тази автономия беше в няколко направления - административно, управленско, образователно и 30-годишната практика в нейното приложение в България доведе до ефекти, с които министерството се сблъсква всеки ден. Под формата на автономия се прикрива нежеланието за отговорност на голяма част от висшите училища.
В България в момента има повече от 50 висши училища. Качеството на образование в тези висши училища е такова, че по международните стандарти първият български университет е някъде около 600-но място. Това е Софийският университет. Сред първите 1000 в света, имаме още 1 или 2 висши училища. Това показва, че ние имаме тежък проблем с качеството на висшето образование в страната.
Вторият голям проблем е качеството на обвързването на това висше образование с нуждите на бизнеса. Българското общество очаква от висшите училища някакво високо качество на студентите, но само вчера беше преведено "Под Игото" за пореден път на съвременен български. Какво очаквате да бъде нивото на образованието, при положение че това което идва отдолу, от основното, средното образование е в рамките на примитивизма. Първи и втори курс в университетите, голяма част от преподавателите се оплакват, че всъщност се опитват да компенсират тежките дефицити на компетентност, които основното и средното образование не дават.
Третият основен структурен дефицит са опитите под формата на автономия да се прикрие голият факт, че 2/3 от българските училища така или иначе живеят за сметка и благодарение на държавната субсидия. И тук имаме нещо изначално сбъркано в дизайна на системата, за който започнах да говоря в началото. Изразява се в следното. Финансирането на която и да е система зависи от качеството на нейните резултати. В системата на българското висше образование е точно обратното. Финансирането е функция от броя на студентите, които влизат във висшето училище. Следователно, висшето училище така или иначе не е икономически заинтересовано от качеството на това, което то произвежда на изхода. Но е икономически заинтересовано от количеството, което влиза на входа. Посочете ми друга система в света, която да има подобен структурен дефицит. На всичкото отгоре, когато основният финансиращ тази система - държавата запита какво получава, срещу това което тя дава голяма част от т.нар. академична общност се изправя и казва, че това е нарушение на академичната автономия.
Този законопроект прави плах опит, въпреки че имам тежки резерви към него, да постави нещата в някакъв ред. Поради тази причина си мисля, че това ще срещне жестока съпротива. Както в системата на образованието, така и извън него.
Преходът в България показа, че има три системи в нашето общество, които бяха оставени на самоуправление - образованието, здравеопазването и в някаква степен на местното самоуправление и те завършиха с тежки злоупотреби със свободата.
Имаме проблем с качеството на това, което излиза от висшите училища и качеството на образование вътре в тях. По европейски образец създадохме една институция, казва се агенция за акредитация, която видите ли трябваше да реши проблема с качеството на висшето образование. Резултатите са плачевни.
Изразяват се в следното. Тези, които биват проверявани - проверяват. В този смисъл лявата ръка контролира дясната. Резултатът е имитация на бурна дейност при фактическо бездействие.. Агенцията за акредитация не е в състояние да разреши структурния проблем за качеството на българското висше образование. Всякакви опити там да бъде въведен някакъв ред, водят до поредното производство на обем и хартия, под формата на институционална и програмна акредитация. Оценяваните определят как ще бъдат оценявани. След това те си правят взаимни услуги. Това не може да продължава повече по този начин.
Има и още едно много важно нещо. Оценката за качеството на висшето образование не може да се даде от някаква институция или система от институции. Тя се дава от потребителите на това висше образование. Българските висши училища трябва да разберат, че спасението на давещите се е проблем на самите давещи се. Те трябва да разберат, че се борят за един пазар, който е регионален, континентален и световен. Колкото и да е странно, например страна като Кипър показа по-големи резултати в областта на висшето образование в сравнение с България. Защо? Защото се ориентираха към изискванията на глобалната среда, в която се намират. Ние тук очакваме държавата да замести липсата на търсене на услуги.
Всяка година в страната завършват между 48 000 и 50 000 ученици, които заминават след това част от тях да учат в чужбина, а другата част се ориентират към българските висши училища. Българските университети се борят за благоволението на все по-намаляващото количество кандидат-студенти. При положение, че финансирането им зависи от бройката, която ще влезе на входа на това висше училище, как вие очаквате да има изискване за качество?
В заключение, законът който ни е предоставен, се опитва да решава тежки структурни проблеми, които не са продукт на самия закон, но които той допълнително индуцира през годините. Тежките системни проблеми на българското висше образование няма да бъдат решени нито с този законопроект, а аз съм скептик, че и нов закон би ги решил, ако не се погледне на проблема системно. Системата на българското висше образование е тясно свързано с качеството и характера на обществото, в което ние живеем. Когато нашето общество отива по пътя на варваризацията и нецивиливизоваността не очаквайте никакви големи резултати“, завърши изказването си професорът.
