Предложените от Министерството на образованието и науката (МОН) реформи в средното образование изглежда за пореден път ще останат само на хартия. По този начин проблема с натоварените учебни програми и недостигащото време за упражнения на учениците в прогимназията е напът отново да бъде отложен за неопределен период. Причината - съкращенията в учебния материал няма как да се осъществят в рамките на следващата учебна година, а другите идеи на МОН (увеличение на броя часове, което да осигури допълнително време за преговор) не срещат подкрепата на родители, директори, учители и неправителствени организации. В допълнение вариантът с удължаване на учебната година с две седмици среща отпор от синдикатите.
Всички тези идеи бяха заложени в проектонаредба, чийто срок за обществено обсъждане изтича днес (22 август). Замисълът е часовете във всички училища да са по-кратки - по 40 вместо 45 минути, но за сметка на "спестеното" време да станат повече на брой. Така според министерството децата ще получат време за упражнения и преговор и без да се променя учебната програма, без да се удължава учебната година и при по-малко натоварване на децата. Предлага се седмичният престой на прогимназистите в училище да се увеличи съответно с 60 минути в 5 клас, 40 минути в 6 клас и 20 минути за 7 клас. Според опонентите на предложението обаче то не само няма да реши проблема, а всъщност ще натовари допълнително учениците.
Повече часове?
Предложението за намаляване на часовете на 40 минути всъщност не е особено голямо облекчение, защото и в момента прогимназиите имат право и го правят там, където се учи на две смени, припомнят от "Дневник". Предложената сега промяна, инициирана по указание на Министерството на здравеопазването цели да регламентира еднаквата продължително на часовете в цялата страна и равнопоставеност на всички ученици от 5 до 7 клас. Ако бъдат приети, промените ще влязат в сила от началото на учебната 2022-2023 г.
Въвеждането на 40-минутни учебни часове ще съкрати общото време за обучение:
"Това ще се отрази върху усвояването на материала, особено по ключови предмети като български език и литература и математика, които се изучават с най-голям брой часове", отбелязват от просветното ведомство и предлагат да увеличат броя на часовете именно в тези дисциплини. Така БЕЛ ще се учи с половин учебен час повече седмично в 5 и 6 клас, а математика - също с половин час в 5, 6 и 7 клас. Наред с това в 5 клас с половин час седмично МОН предлага да се увеличат и часовете по география и икономика. Предложенията си ведомството мотивира с желанията на родителите и самите ученици, след като проведе няколко анкети сред тях.
ОЩЕ: Съдът спря наредбата на Денков, позволяваща масова смяна на училищни директори
Ако се приеме предложението, учениците от прогимназиалния курс ще учат по 32 часа седмично - това е максималното позволено време за тази възраст по разчетите на здравното министерство. Според обичайното разпределение на програмата това означава децата да имат три дни в седмицата по 6 часа и два - по 7.
Срещу предложените промени се обявиха обаче и училищните директори, и синдикалисти.
"Предложенията ще доведат до ежедневна седемчасова натовареност на учениците от 5-7 клас. Това не е здравословно, води до още по-силно обездвижване и няма да бъдат постигнати никакви реални цели", се изтъква сега в писмо до служебния министър на образованието от съюза на работодателите в просветата.
Какво искат ученици, учители и родители?
Единодушното желание и на учениците, и на родителите, и на учителите е да има повече часове за упражнения - това поне показаха проведените сред тях анкети във връзка с прегледа на учебните програми, които екипи учители и образователни експерти от МОН направиха. В крайна сметка промените бяха сведени предимно до прехвърляне на теми по няколко предмета в по-горни класове и отпадане на незначителен брой теми по някои предмети.
"Моето дете е отличник, но от тези шестици няма голяма полза. Това коства много на мен постоянно, а пък на него два пъти повече. Първото и основно нещо е, че те нямат никакви упражнения. Няма как да затвърждават знания с тези големи обеми от информация. Голям обем за кратко време преподаден и в малките главици не може да се осмисли. Второто нещо - незаинтересоваността на част от учителите - дали децата са разбрали нещата. Трябва да има време да се затвърдят най-важните неща и нататък да се гради основата", казва родител пред социологическата агенция "Галъп интернешънъл" в поръчаното от МОН проучване.
На въпрос как си обяснява големия отпор срещу предлаганите от МОН промени в учебното време и програмите, служебният образователен министър Сашо Пенов обяви, че това не било отпор, а само "повишен обществен интерес към тази проблематика". В интервю пред "24 часа" той обяснява, че ще следва добрите практики и припомня, че изработването на съдържанието на подзаконовата нормативна уредба не е краткотраен процес.
Удължаване на учебната година
Изгубеното учебно време заради скъсяването на учебния час в прогимназията би могло да се компенсира и чрез удължаване на общото учебно време с две седмици за учениците от 1 до 6 клас, предлага още МОН. Изтъква, че българските ученици имат най-краткото задължително учебно време в Европа. В момента петокласниците и шестокласниците имат 34 учебни седмици, а седмокласниците - 36 седмици.
ОЩЕ: Предлагат училищните директори да се избират от родители и учители
Общият брой на задължителните часове в класовете от 1 до 10 включително, приравнени към астрономическите, е 7040. Средната стойност за държавите в Европа е 8617 часа, а повечето страни са в диапазона между 8000 и 9000 часа. В България най-малко учат първокласниците и второкласниците - съответно 411 и 429 астрономически часа на година. С по няколкостотин часа годишно изостават от връстниците си в много европейски държави също българските ученици в 3, 4, 5 и 6 клас.
Все още обаче няма съгласие между социалните партньори за по-дълга учебна година за 5 и 6 клас, която да приключва на 30 вместо на 15 юни. Удължаването на учебната година по никакъв начин няма да разреши сериозните проблеми в системата, пишат и от асоциация "Родители" в становище до просветното министерство.
"Дългият престой в училище не гарантира повече знания и умения за децата. Напротив, повече от същото и по същия начин води до спадане и изцяло загуба на мотивация, а не до повишаване на резултатите", се казва в текста, цитиран от "Дневник". Данните от тяхно проучване сред близо 2 хил. родители с основен въпрос как възприемат идеята за удължаване на учебната година показват 81% неодобрение.
Снимки: Ивайло Илиев/Actualno.com
