Връзката между средното и висшето образование се къса още в 4-ти клас. Това коментира зам.-ректорът на Софийския университет "Свети Климент Охридски" Милена Стефанова.
По думите й някои от приетите в университета студенти допускат грешки дори при изписването на собствените си имена, други изобщо не могат да пишат съчинения, пише "Сега".
Коментарът й е във връзка с проучване на Департамента за информация и усъвършенстване на учители към СУ, направено сред студентите от първи курс миналата година.
На въпроса как оценяват подготовката си по български език, получена в училище, почти половината от първокурсниците (41%) посочват отговора "много добра". За "отлична" пък смятат подготовката си 32% от запитаните, 16% се самоопределят с "добро" ниво на познания по български, 7% - със "задоволително", и само 4% признават, че владеят слабо родния си език.
На фона на тази висока самооценка на първокурсниците техните преподаватели се оплакват, че владеенето на българския език не е никак задоволително, както и че студентите не умеят да боравят с книги. Другият извод на учителите е, че у първокурсниците липсват базови знания по различни учебни дисциплини, с които ученикът трябва да продължи обучението си по избраната специалност.
Въпреки надценяването на собствените си знания обаче студентите искат да изучават български език и в университета. 27% държат да има задължителна подготовка по български език в рамките на изучаваната от тях бакалавърска програма, а 25% - да се предлага надграждащ курс спрямо изученото в средното училище по български език. Само 36% от участвалите в проучването отговарят, че в момента учат български по време на бакалавърското си обучение.
Разминавания в оценките на студентите и преподавателите се наблюдават и при познанията по чужд език. Всеки трети студент смята, че подготовката му в училище по първия чужд език е много добра, а всеки четвърти - че е отлична. 25% са на мнение, че имат добри познания, а 9% - слаби. Самооценката на първокурсниците се понижава по въпроса за владеенето на втория чужд език - 19% се смятат за отлично подготвени, а 21% - за много добри във владеенето му.
Преподавателите отново опровергават учениците си - според тях младежите не владеят на добро ниво езици, дори не умеят да четат чужда литература, което е и бариера пред студентската мобилност, финансирана от европейските програми.
