Българите по време на османското иго и „османците, присъствали на наша територия, са живели заедно". Но ако на изпит ученик използва вместо „владичество" или „присъствие" думи като „иго" и „робство", няма да бъде с намалена оценка.
Това стана ясно от пресконференция в Образователното ведомство по повод новите учебни програми.
"Историческата наука ще реши какво понятие трябва да се използва. Накрая ще ги оценяват научни екипи от специалисти, включително учители, както и БАН, които трябва да кажат дали даден учебник може да се използва", заяви експертът по история от МОН Радостина Николова.
В новия проект на учебна програма, качен на сайта на министерството, този период е записан като "Османската империя и българите".
Според проекта децата трябва да могат да опишат устройството на политическата система на Османската империя и "мястото на българите в нея". Те трябва да знаят за съпротивителните действия на българите през този период, но и да дават примери за "съжителството между традициите на християни и мюсюлмани в този период в празници, обичаи, облекло, храна". При темата за обществото и съвместния живот на българи и турци като ново понятие, което децата усвояват, е записано "толерантност". На журналистически въпроси защо децата трябва да учат за този период като за "съвместно съжителство" Радостина Николова посочи, че те наистина са "съжителствали на едно и също място" по това време. Тя поясни също, че коректната дума за периода на османското присъствие по нашите земи в момента е "владичество". Децата няма да бъдат оценявани с по-ниски оценки, ако употребят думата "робство", дори ако тя не присъства в учебниците, каза Николова.
Законът за училищното и предучилищното образование налагал промените в учебните програми, които разбуниха обществото. МОН трябвало да го изпълнява, предаде Стандарт нюз.
Целта според директора на дирекция в МОН Евгения Костадинова е оптимизиране на програмите, като в образованието се акцентирало върху традицията и изграждането на нова философия. Децата пък щели да се ориентират по-добре в заобикалящия ги свят. Новите програми давали възможност за спираловидно надграждане на изучавания материал.
Програмите не са за деца, те са ориентирани към учителите, обясни Костадинова. Програмите са документ за професионалистите, изтъкна тя.
В редица класове е застъпена българската тематика, като акцентът е поставен върху националната идентичност. Така например, Ботев се среща в литературата за 5 клас. В 6 клас пък децата ще се запознаят с Вазов, Елин Пелин, Смирненски и Йовков. България е разтворена и присъства, подчерта Евгения Костадинова.
В 6 клас по история пък 50% от матирала е за националната ни история. В 8 и 9 клас също е застъпена националната история. „История славянобългарска" отива в 9 клас, защото според МОН, там е нейната хронологична проява, тъй като под една или друга форма за нея е станало въпрос и в 6-ти и в 8-ми клас.
От МОН обясниха, че знанието е спираловидно и то създава метапредметни връзки.
В 10 клас националната история ще се представя със съвременните тенденции и с извървения досега материал.
В 7 клас пък децата ще се запознаят с историята на 21 век и историческото присъединяване на България към Европейския съюз.
Учениците няма да са ощетени, успокои Евгения Костадинова. Нямало да има стрес за децата и луфтове в образованието им.
Тя призна, че винаги може да се прави една образователна реформа по-добре, но „не е важно какво се учи, а как е представено."
На въпрос защо се използва термина „християнизация", вместо „покръстване", от МОН обясниха, че причината е това, че покръстването е част от християнизацията.
