Учителите трябва да участват в писането на учебниците по история, а за тяхното съдържание e необходимо да се проведе широк обществен дебат, с участието на всички заинтересовани страни. Около това мнение се обединиха учени от секция "История" при Съюза на учените в България, предаде БГНЕС.
На специална пресконференция, озаглавена "Битката за историята в учебниците по история за 10 клас", те изразиха мнението си за начина на представянето на периода на Комунизма българските ученици, както и за цялостния процес на структурирането на съдържанието на учебниците. В нея участваха доц. д-р Благовеста Иванова - председател на секция "История"; проф. д.н. Нина Дюлгерова - преподавател във ВСУ "Черноризец Храбър" и ЮЗУ "Неофит Рилски", както и Николай Поппетров - историк, автор в учебника по история на "Булвест 2000" за 10 клас.
"Някои текстове се нуждаят от пълна преработка. Истината е такава. И в сегашния си вид те могат да изпълнят задачите си. Не мисля, че ще подкопаят националното самочувствие на българите. Не мисля, че ще оневинят комунистическия режим или пък ще го изкарат по черен, отколкото е бил. Не са съвършени", смята историкът Николай Поппетров. Той е сред авторите в един от учебниците по история за десети клас, но по периода до 1944 година.
Според него липса обществен диалог по темата, който би следвал да бъде организиран от образователното министерство. "Историята изисква дебат, ясен поглед и чисти помисли", категоричен е Поппетров. Според историка в разговора за учебниците не може да има академичен монопол, а той трябва да премине от сферата на академизма в публичността, като в него трябва да се включат всички – учители, родители и различни експерти.
"Историята е нюансирана. На децата трябва да се поднася информация с превес на най-важното, но докато се стигне до него, трябва да се внимава. Говори за терор, ограничения в културата, пълна цензура. В история на литературата кого изучаваме? Ще махнем ли Радичков? Комунист ли беше Радичков? Комунист беше. Член ли бе на Държавния съвет? Член беше. Това тоталитарен орган ли е. Да! Като се замисляме по програмата по история, да се замислим и за програмата по литература. Какъв беше Димитър Димов? Партиен член беше. Ама те го насилили. Хубаво, ама за 900 хил. комунисти винаги можеш да кажеш, че са ги насилили. Какво правим тогава? Деликатна е историята. Тя изисква дебат", коментира още Поппетров.
Историкът даде пример с Германия, където има създадена специална институция за политическо образование, която предоставя на младите хора "динамичен прочит на миналото". "Ще видите портрет на Хитлер, но и един аутобан, както и ще разберете за жертвите в Аушвиц. Няма да видите само едното или само другото", смята той. "Болката на България не е бюрокрацията. Не е липсата на образование или некадърност. Болката на България е чиновническото високомерие. Ти получаваш един пост, барикадираш се зад един телефон. Зад теб – министърът и партията, независимо как се казват те. Оттам нататък – ти си непоклатим. Това трябва да се преодолее, иначе ще ни се смее целият свят, както редовно става", допълни още Поппетров.
Според проф. Нина Дюлгерова посланието на историците е просто – да не се въздейства политически върху тези, които пишат учебниците.
Вижте разказа на оцелял от лагера в Белене в статията ТУК
