Учителят от Софийската математическа гимназия (СМГ) Петя Тодорова бе уволнена дисциплинарно от директора Антони Стоянов в началото на лятната ваканция с мотив уронване престижа на гимназията.
Стоянов обясни, че причината да отстрани Тодорова е, че нито един ученик от СМГ не е бил класиран за националния кръг на международното състезание "Европейско кенгуру" от комисията, в чиито състав е била учителката.
Тодорова от своя страна разказа, че в националния кръг има класирани деца от СМГ. Проблем обаче се появил временно, защото тази година организаторите на престижното математическо състезание са били двама – Сдружение "Европейско кенгуру" и Асоциация "Европейско кенгуру", която е към Съюза на математиците.
Първоначално комисията, в която е била Тодорова е подписала протокол с класираните участници в състезанието, но само при организатора Сдружение "Европейско кенгуру". "Те (учениците от СМГ) са се явили, но при другия организатор", обясни преподавателката. Тя обясни, че малко след подписването на протокола директорът на СМГ ѝ е поискал обяснение. В деня, в който тя му е дала отговора си, в комисията е пристигнал и втория протокол – от класираните участници при втория организатор. Така реално проблем не е имало и всички участници, получили високи резултати, са били класирани за следващия кръг на състезанието.
По-рано днес (4 август) родители на два от десетите класове в СМГ излязоха с отворено писмо в защита на уволнената учителка. В писмото те припомнят, че тя е един от най-успешните учители в гимназията, а нейни ученици продължават да печелят медали от международни състезания. Родителите настояват за възстановяването ѝ на работа до 15 септември. "Г-жа Тодорова е подготвила много талантливи български младежи, постигнали много успехи, като само през последните шест години - над 150 златни, сребърни и бронзови отличия на престижни национални и международни първенства по математика", пишат родителите.
Именно затова решихме да потърсим Петя Тодорова за коментар.
Г-жо Тодорова, Вие за себе си получихте ли отговор защо бяхте уволнена от СМГ?
Може би да. За неразбирателство в характерите и политиката, която води СМГ. Пак казвам, надявам се да го получа този отговор, мотивите за уволнението в заповедта са един пълен абсурд. Връщам се назад във времето и разбирам как липсата на разбирателство с г-н директора води до неговото решение.
На няколко пъти споделихте, че ще потърсите правата си по съдебен път. Задвижена ли е тази процедура?
Не, ще изчакам. Имам два месеца срок, тоест до 6-ти септември. Има още време, ще подам в последния момент с надежда, че няма да се стигне до там.
Преди да започнем да говорим по-конкретно, имали ли сте някакви пререкания, неразбирателсва с директора Антони Стоянов относно начина Ви на работа?
Г-н директорът последните 40 дни преди датата на уволнението ми показа, че с мен не желае да работи. Никога обаче до този момент не е коментирал моята работа в СМГ. Дори смея да кажа - напротив. Винаги е смятал и показвал, че съм учител, който се разбира с учениците си. Тоест, за моята работа като учител на СМГ коментар от негова страна не е имало.
А какво се случи през тези 40 дни?
Той показа, че не желае да работи с мен. По един или по друг начин.
А тези 40 дни започнаха след края на Европейското кенгуру?
Да. Преди това няма как да не е имало търкания. Не мога да кажа, че сме били съгласни по всички теми, но някак си нещата бяха цивилизовани.
Е, след въпросното Европейско кенгуру - излизането на резултатите и допускането до областния кръг, нещата ескалираха.
Пак казвам, според мен ощетени лица няма. При положение, че на 18-ти март всичко мина що годе нормално и всяко дете имаше право да се яви, считах, че нещата ще се подредят. Въпрос, както често казвам в последно време, на нерви.
Така казах и на моите ученици - дайте време и нещата ще се наредят, ще участвате.
Към конкретния казус – Вие бяхте обвинена в уронване на престижа на гимназията. Как ще отговорите на обвиненията, че за състезанието не сте подкрепила учениците от СМГ?
“Не съм подкрепила” е неясна формулировка за мен. Аз на тази тема продължавам да си мълча, докато не излязат всички резултати от проверки, които са извършени.
В крайна сметка аз съм подписала на 2-ри ноември декларация за безпристрастност и поверителност и като член на тази комисия не мога да лобирам. Това, което можехме да правим, е да говорим и да обсъждаме как да се развият нещата добре за всички деца.
СМГ, хубаво! Аз съм бургазлийка, това значи, че в Бургас трябва да ме линчуват ли? Че детето на собствения ми братовчед нямаше да участва. Много сладко дете и има супер представяне на националния кръг. Защо само СМГ? Във Варна също има страхотни деца, изброявам просто по-големите.
Всички знаят, че ако някога съм лобирала за нещо, е било за Бургас. Защото моето училище е ПМГ Бургас. Да, СМГ е училището, в което съм си дала душата, но моето училище е това, в което съм завършила.
А Вие междувременно имали ли сте разговор с директора, за да може да чуе Вашата гледна точка?
Не. Това, което наричам “нещо като искане на обяснение”, ми се поиска на 16-ти май, с изходящ номер от 15-ти май. Въпросът беше дали подписът е мой и ако не е мой да се дистанцирам публично, а ако е мой подписът върху протокола - да дам обяснение. Аз на 18-ти май си дадох обяснението, а на същия ден излезе и вторият протокол, също подписан от мен, в който присъстваше СМГ. Но аз не можех да напиша: “Спокойно и СМГ-ейци ще участват в това състезание”, докато не се появи официалният документ от 18-ти май.
Друг въпрос е, че той избра писмената и официална форма. Това ми е леко комично в цялата ситуация.
За мен целта беше да си изуча децата. Неведнъж съм казвала, че искам само тези две години. След тези две години аз сама щях да напусна СМГ, защото това не е училището, в което аз исках да работя. Атмосферата я няма. Не може от колектив от 100 човека да можеш да говориш с не повече от 30, а с другите да си задаваш въпроса “Това ще бъде ли докладвано някъде? Този, който говори с мен, истината ли казва или е поредната театрална постановка?”. Не крия че съм чепат характер, пряма, открита… това не се харесва. Идеалистите на този свят нямат място.
Искате да кажете, че СМГ е раздирано от вътрешни проблеми?
Атмосферата, идеята, идеологията на СМГ в момента я няма.
Това може ли да се свърже с работата на сегашния директор?
Всеки директор има право на мнение. Има власт, която обаче трябва да бъде използвана в името на СМГ. Училището беше и се надявам да остане един остров на твърдо отстояване на математиката, на състезанията и на децата.
Преди 3-4 години децата никога не са се делили на математици и нематематици. Това е абсурдно. Този свят щеше да е много скучен, ако всички бяха математици и състезатели.
Напоследък идеята “моите ученици”, идеята “кой учител е по-велик”... погубват СМГ. Няма велик учител. И най-титулуваният и най-прехваленият, ако не може да се сработи с детето, то няма нужда от него. Учителят трябва да накара детето да работи и да вярва в себе си, това е целта на учителя.
Може ли да се каже, че Вие станахте жертва на битката между две страни в математическата гилдия?
Не искам да го коментирам. Както казах вече - надявам се моят казус да бъде сигнал всички брожения в сферата на математиката, на състезателната математика, да се спрат. Защото, за да се хвалим кой е по-велик, трябва да има деца, с които да работим, които ни вярват. Иначе много важно колко сме велики и какво стои пред името ни.
И все пак - има ли такова разделение в гилдията? Какво делят математиците?
Разделение има, но се надявам да се сложи точка. Какво делят - не знам и не искам да знам.
Аз исках просто да работя. Не се чувствам морално омерзена, не се чувствам виновна, просто идеализмът ми изигра лоша шега. Можех да кажа “не”, да не подпиша този протокол, други членове щяха да го подпишат. Дали щеше да има по-различно развитие на нещата? Съмнявам се. За мен този подпис е козът на директора на СМГ да ме уволни.
Получихте огромна подкрепа от Ваши ученици, родители и Ваши колеги от СМГ. Вчера дори омбудсманът Мая Манолова обяви, че ще иска среща с министър Красимир Вълчев по темата. Очаквате ли това да приключи във Ваша полза и да бъдете върната на работа в СМГ?
Надявам се, вярвам. От 6-ти юли моето време е спряло. За мен това е един кошмар, от който ще се събудя. Всеки човек сънува кошмари. В момента се държа именно благодарение на факта, че вярвам, че този абсурд ще приключи в полза на мен, на децата, на училището, на колегите, на родителите.
Що се отнася за подкрепата - винаги съм смятала, че я имам, но това, което видях, надмина всичките ми очаквания. Пожелавам на всеки един учител да изпита чувството на удовлетворение. Това, което аз получих като подкрепа от родители, учители, ученици, е стимулът, благодарение на който бих продължила да работя и то много повече, отколкото до момента. Защото летвата ми от тях е вдигната много високо.
Дори в последните няколко дни Ваши ученици се завръщат от състезания със златни медали.
Един ученик. Да приемем, че е добър знак, че единственият златен медал за СМГ е негов. Дете с много постижения, дете, хванало пътя си. Аз затова казвам, че сега е момента да остана и да си изуча децата, защото децата се учат на ред до осми - девети клас. Оттам-нататък всичко е в техни ръце. Аз мога да бъда координатор движение, защото те в някои области на математиката знаят много повече от мен. Затова който и да влезе да преподава на тези деца - те са си вече златни медалисти. Това е грозното и ироничното в тази ситуация.
Затова не приемам разбирането на директора, че нямат значение шестте години, в които съм им преподавала. Това още веднъж показва, че идеята на СМГ някой не я познава.
Ако СМГ е това, което е в момента, моето място не е там. Аз исках просто да си изуча децата. Нямаше нужда някой да ми посочва вратата, аз сама щях да си я отворя.
Ако нещата се развият така, че бъдете върната в СМГ, как ще работите с директора и екипа му?
Ще положа всякакви усилия, но аз не се връщам заради директора. В тази ситуация няма морален победител, има само губещи. Аз ще се върна заради децата. С ясното съзнание съм за всичките бюрократични щуротии, които ще ми се спуснат на главата. Може би ще бъда единственият учител в страната с 8-часов пълен работен ден. Две години не са кой знае колко много. На този етап мисля, че мога да се справя.
Интервю на Ивайло Анев
