В една епохална глава от българската история, на 6 септември 1885 година, се разгаря огнена свещ, която и до ден-днешен свети като символ на националната ни гордост и стремеж към свобода.
На 1 юли 1878 г., едва четири месеца след подписването на Санстефанския мирен договор, в град Берлин е сключен Берлинският международен договор, който урежда промени в положението на Османската империя след Руско-турската война.
ОЩЕ: Освобождение срещу заплащане
След подписването на Санстефанския мирен договор, който дори руската дипломация е наясно, че е предварителна стъпка, отношенията между Русия и останалите Велики сили се изострят заради опасенията, че Руската империя ще се сдобие с много голямо влияние на Балканите. Берлинският договор определя територията на българското княжество в земите между Дунав и Стара Планина и дотогавашния Софийски санджак. Между Стара Планина и Родопите се обособява автономна област Източна Румелия, а Македония, Източна и Западна Тракия остават под пряката власт на султана.
Още от 1880 година, български борци не спират да сеят семето за Съединение на Княжество България и Източна Румелия, а през 1885 година се създава Българският таен централен революционен комитет, начело със Захари Стоянов, който повежда България към Съединението.
Защо е важна датата 6-ти септември?
Съединението на България е не само важно събитие в историята на нашия народ, но и източник на вдъхновение за много поколения българи.
Събитията покрай 6 септември могат да ни научат на много. Историята на Съединението ни показва, че заедно ние намираме сили да създаваме промени. Обединението ни прави по-силни, по-мъдри, по-добри. То е ключът към решаването на предизвикателствата, пред които сме изправени днес.
То е нещо, с което трябва да се гордеем и към което трябва да се стремим. Не случайно "Съединението прави силата" е девизът на нашата страна.
В следващото видео ще можете да се потопите в пленяващата история на Съединението на България и неговата безсмъртна роля във формирането на българската идентичност и идеали.
ОЩЕ: Четете Радев за Съединението и Русия: Не Румен, а Симеон Радев
