Богатите също плачат. Особено тези дни в Китай. След като президентът на страната Си Дзинпин подхвана кампания, целяща преразпределение на благосъстоянието, заможните китайци заеха защитна поза, триейки регистрации в социални мрежи и прехвърляйки средства в очакване на следващите събития.
Всичко това е ново за горната класа в Китай, която от дълги години се възползваше от бурния икономически растеж и сравнително меката политика на китайските власти относно личните богатства.
Страната произвежда по един нов милиардер всяка седмица през 2021 година, закръгляйки ги до 750 души – повече от Индия, Русия и Германия взети заедно, като е точно зад САЩ, където има 830 милиардера, по данни на Bloomberg Billionaires Index.
Сега обаче настроенията са доста по-минорни. Властите дадоха уверения, че стремежът към просперитет няма да представлява „ограбване на богатите“, но вече се чуват гласове, че опитът на Китай да намали пропастта между бедни и богати е притеснил висшите ешалони, пише Bloomberg.
Основно притеснение е неяснотата какво точно означава реториката на властите и какви ще са следващите ходове. Засега Пекин е наложил ограничения, които засягат широк спектър от индустрии и работни практики, провокирайки прояви на филантропия (нещо, което се смята за форма на преразпределение на богатството), като открито говори за нов данък върху имуществото.
„Преди няколко години, хората се притесняваха единствено как точно да инвестират”, коментира Ехо Жао, партньор, който съветва заможни клиенти в компанията Shanghai SF Law Firm. Понастоящем богатите вече не са толкова готови да рискуват.
Това се потвърждава и от факта, че всички финансови съветници, които са коментирали събитията пред Bloomberg са пожелали да останат анонимни поради високата деликатност на темата.
Първата стъпка, която предприемат заможните китайци е да избегнат възможността да привличат внимание в социалните мрежи, споделят финансови съветници.
През последната година, армия от интернет потребители, използва публикации в социалните мрежи, понякога от преди години, за да атакува знаменитости, учени или всеки, който изглежда нелоялен към Китай. Онлайн тълпите често изглеждат окуражени, ако не директно наети, от правителствените агенции в страната.
Основателят на компанията за доставка на храна Meituan, Уан Син, загуби 2.5 млрд. долара след като мистериозен негов пост в социалните мрежи бе разтълкуван като критика към правителството. Срещу актрисата Джън Шуанг стартира разследване за избягване на данъци, като освен това й беше наредено да плати 299 млн. юана (61 млн. долара) в резултат на скандал за сурогатното майчинство избухнал в социалните мрежи.
Защита на богатството
Нервни китайски клиенти все повече се откъсват от социалните мрежи, включително Weibo, платформа наподобяваща Twitter, коментира финансов съветник, опериращ в Хонконг.
Заможните китайци масово отказват появи в медиите, като все по-често организират благотворителни акции чрез компаниите си, за да поддържат нисък профил.
Преди не много време, не се смяташе за необичайно най-богатите хора в Китай да знаят точното тегло в килограми на сумата от 1 млн. юана в хонконгски долари, тъй като бе честа практика парите да се изнасят през граница.
Стриктните капиталови мерки ограничиха гражданите на Китай до трансфери на чуждестранна валута, съответстваща на до 50 000 долара годишно, което провокира заможните китайци да намерят заобиколни пътища за съхранение на състоянието си в чужбина.
Новите правила и COVID-19 пандемията, направиха тези практики доста по-трудни.
Затварянето на границите и политиките по налагане на карантина, ограничиха възможностите за напускане на Китай с или без куфарче пълно с пари в брой.
Също така Пекин на практика забрани търговията с криптовалути, правейки я незаконна, пресичайки един от най-новите методи за изнасяне на пари зад граница.
Това доведе до скок в търсенето на нерегламентирани практики за парични трансфери и повиши разходите по подобни операции. Банкери споделят, че някои клиенти се оплакват от комисионните, които са скочили до 20%, спрямо едноцифрената стойност, която поддържаха преди година.
За тези, които желаят сами да се оправят, все още съществува възможност за peer-to-peer трансфери, където технически парите не преминават границата.
Тази практика разчита на мрежа от бизнес сътрудници, като човек прави вътрешен трансфер към някой, който се намира на територията на Китай, който от своя страна прехвърля сума пари със същата равностойност от своята сметка в чужбина към чуждестранната сметка на лицето стартирало процеса.
Въпрос на време
Понастоящем Китай не облага с данъци наследствата, но заможните се притесняват, че е просто въпрос на време това да се случи, коментира частен банкер.
Притесненията вдигат интереса към семейни тръстове, създадени с цел за прехвърляне на богатство и разделяне и защита на активи. Активите в подобни тръстове могат да надхвърлят сумата от 10 трилиона юана до края на тази година, сочи прогноза на China Merchants Bank.
Но засега остава неясно какво ниво на защита може да предложи един тръст, тъй като това е сравнително нова практика в Китай, става ясно от тръст мениджър, базиран в Пекин.
За максимална защита, той съветва клиентите си да запазят възможно най-малък контрол върху всички активи в тръст. Това може да бъде трудно за предприемачите, ако искат да включат собствен капитал.
Поради несигурността на китайските взаимни фондове, интересът към офшорни тръстове се засилва, става ясно от Питър Ч’нг, експерт в тези практики.
Популярни са дестинации като Каймановите острови, Бермуда, Британските Вирджински острови и други места, които защитават финансовите активи от чуждестранни закони.
За местните инвеститори, общият просперитет всъщност носи несигурност, коментира Адриан Зуерхер, ръководител глобално разпределение на активите в UBS Global Wealth Management Chief Investment Office.
„Ние сме предпазливи в области, които са по-малко стратегически и съветваме клиентите да разгледат възобновяемата енергия и електрическите превозни средства, области, които ще се възползват от политическия фокус върху иновациите и зелените технологии.”, казва той.
Експерти съветват китайските си клиенти да увеличат международните си експозиции. В Китай, подобно навсякъде, портфолиото на много инвеститори е преразпределено към местни компании.
Китайските борси оформят грубо 10% от капитализацията на глобалния пазар на акции, но изчисленията на глобална частна банка сочат, че китайските клиенти „държат някъде между 30% и 50% от активите си на домашния пазар”.
Международните експозиции могат да се разглеждат като начин за хеджиране на риска от местни икономически шокове или продължителни проблеми на китайския имотен пазар.
