Изминаха почти пет месеца, откакто САЩ спряха да внасят обогатен уран от Русия, критичен източник на гориво за ядрените реактори, които генерират близо 20% от електроенергията в страната. Зависимостта от вносни суровини (включително от Русия) обаче остава проблем. Заложени са не толкова доставките за сегашния парк от ядрени реактори, колкото за следващото поколение, което ще осигури допълнителен енергиен капацитет за бъдещи центрове за данни и изкуствен интелект. Факт е, че Русия има почти пълен монопол върху индустриалното производство на това обогатено гориво, пише Foreign Policy в анализ по темата.
Вносът на руски обогатен уран за американските реактори е намалял почти наполовина спрямо миналата година: забраната за внос на руски обогатен уран беше приета през миналата пролет и влезе в сила през лятото. Но поради поредица от изключения за внос на необходимите количества за съществуващи клиенти, Вашингтон никога не се е разграничил от Москва, дори след мащабните усилия на останалата част от Запада да намали зависимостта си от руските енергийни доставки, които помагат за финансирането на войната на Кремъл в Украйна.
Зависимостта от Русия
След бум на покупки през 2023 г. в опит да се запаси със специалното руско гориво, необходимо за реакторите от съветската епоха, Европа също намали покупките на руски уран, но остана сериозен купувач, особено Франция. Международната агенция по енергетика (МАЕ) наскоро съобщи в доклад, че 2025 г. ще бъде рекордна за ядрената енергия и ще постави началото на епоха на огромен растеж. МАЕ също така подчерта рисковете ключовата индустрия да стане твърде зависима от страни като Русия и Китай. Още: Путин е "гладен" за злато, литий и уран - гони още западни компании от Африка
„Високите концентрации на пазарите за ядрени технологии (производство и обогатяване на уран) представляват бъдещ риск и подчертават необходимостта от по-голямо разнообразие във веригите за доставки“, обърнаха внимание от МАЕ.
Надпреварата за ядрено гориво е много различна от тази на конвенционалния пазар на изкопаеми горива: може да отнеме години, за да получите необходимите разрешителни за внос на обогатен уран, за да поддържате реакторите работещи от правителствата и регулаторите. Това означава, че дори тригодишният „гратисен“ период, предвиден от миналогодишната забрана за търсене на нови доставчици, които да заменят Русия, ще осигури само скромна предпазна мрежа от мерки.
„Ако имах атомна електроцентрала, щях да се погрижа да имам гориво за две до три години напред, защото толкова може да отнеме целият процес“, каза Синди Вестергард, старши сътрудник в мозъчния тръст „Център”.
Законовата забрана и съкращенията на руския внос са само началото на опитите на САЩ да се борят със самопричинената енергийна уязвимост, създадена след Студената война от внезапното изобилие на евтино ядрено гориво от бивш геополитически съперник. В предстоящия преходен период Съединените щати ще продължат да бъдат силно зависими от чуждестранни източници на гориво за реактори, за разлика от действителната им самодостатъчност с нефт, газ и въглища. Още: Въпреки войната: Вносът на руски уран в Германия расте
И ако руските доставки за Съединените щати са намалели, вносът на китайски обогатен уран, напротив, се е увеличил. В резултат на това администрацията на Байдън поиска разследване дали Пекин непряко помага на Москва да заобиколи опитите на САЩ да намалят зависимостта си от безскрупулни играчи.
„Със сигурност не искаме да разменяме зависимостта от руския диктатор Путин за зависимост от Си Дзинпин, тъй като това прави още по-спешно възстановяването на американския и европейския капацитет за обогатяване“, каза експертът Прайс.
Именно това е фокусът на втората част от усилията на САЩ след поетапната забрана за внос на руски уран. Миналия декември Министерството на енергетиката на САЩ избра шест компании, които да се състезават за договори за доставка както на нискообогатен уран (LEU), необходим за днешния парк на атомните електроцентрали, така и на високообогатен уран (UEU) за следващото поколение усъвършенствани ядрени реактори.
„Нямаме капацитет за обогатяване на уран в САЩ, но има огромна разлика между търсенето и предлагането“, каза Кристо Либенберг, главен изпълнителен директор на LIS Technologies, една от шестте компании. За разлика от повечето фирми, които произвеждат обогатен уран от газ уранов хексафлуорид, използвайки традиционни центрофуги, LIS се опитва да въведе използването на лазери, за да се върши същата работа по-ефективно и на много по-ниска цена. Още: Северна Корея за първи път показа завода, в който се обогатява уран за ядрени оръжия (СНИМКИ)
„Ситуацията е, може да се каже, извънредна. Търсенето вече е огромно, но сега е нараснало още повече, за да отговори на предложеното утрояване на ядрения парк на САЩ“, обясни Либенберг.
Другата компания, избрана от Министерството на енергетиката на САЩ за новия проект, е част от Urenco, европейски консорциум, който вече управлява единствените съоръжения за обогатяване в Съединените щати. Експертите считат, че няма да е трудно да се снабди съществуващият ядрен парк с гориво от наличните резерви и чрез внос от приятелски страни, докато се изградят допълнителни мощности за обогатяване.
Но големият въпрос остава какви решения са налице за новия уран UPR, необходим за следващото и настоящо поколение реактори, на които технологичната индустрия разчита, за да отговори на ненаситните си изисквания за мощност за центрове за данни и изкуствен интелект.
UPR е необходим на компании като TerraPower и X-energy, чиито усъвършенствани реактори се очаква да заработят до 2030 г., в зависимост от наличността на гориво. Първоначално беше планирано да се внася високообогатено гориво от Русия, но войната в Украйна и последвалата забрана от САЩ поставиха доставките под въпрос.
Традиционните технологии могат да осигурят достатъчно обогатен уран след преминаване на допълнителни етапи и изграждането на нови съоръжения с висока степен на сигурност. Друг проблем, отбелязва Westergaard, е, че търговската употреба на UPR ще изисква изцяло нов метод на транспортиране, тъй като контейнерите за нискообогатен уран не са подходящи, пише още Foreign Policy.
На този етап ситуацията с UPR прилича на въпроса за кокошката и яйцето: докато няма здравословно и дългосрочно търсене, няма да има силни инвестиции в производството. Програмата на Министерството на енергетиката на САЩ има за цел да предостави стимули, но не е ясно дали традиционните центрофуги или технологиите за лазерно обогатяване ще могат да осигурят усъвършенствано гориво толкова бързо, колкото реакторите ще имат нужда от него.
„Неотложността от обогатения уран е, че новите проекти бързо наближават предвидените крайни срокове за реализация и се нуждаят от гориво, а все още няма откъде да го получат“, обобщи Прайс.
Автор: Кийт Джонсън
Превод: Ганчо Каменарски
