Главна инспекция по труда публикува на интернет страницата си минималните изисквания за труд и заплащане в страните от ЕС и страните по споразумението за Европейското икономическо пространство, с които трябва да се съобразяват работодатели, изпращащи работници и служители на работа в тези държави.
От началото на 2017 г. в България действат нови правила, които целят по-добра защита на трудовите права на наши работници и служители, изпратени от български работодател на работа в страна от ЕС, страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария.
Чрез промените вече се регламентира категорично, че осигуряването на поне минималното възнаграждение за приемащата държава се дължи от първия ден, в който работникът или служителят е започнал работа зад граница в рамките на предоставяне на услуги. Преди промените минималното възнаграждение за приемащата държава ставаше задължително при командироване за повече от 30 дни.
В Кодекса на труда са разграничени двете хипотези за работа в чужбина - командироване и изпращане от предприятие, което осигурява временна работа (ПОВР). При командироването работещият в чуждата държава остава под ръководството и контрола на работодателя си в България. За целта двете страни трябва да сключат споразумение за изменение на трудовия договор. В Наредбата са регламентирани задължителните клаузи в това споразумение за командироване. Необходимо е в него да бъдат договорени характерът и мястото на работа; времетраенето на изменението на трудовото правоотношение, чрез посочване на начална и крайна дата на командироването; размерът на трудовите възнаграждения с постоянен характер.
Също: условията за полагане на извънреден и нощен труд и размерът на заплащането му; продължителността на работния ден и седмица, на почивките - дневни, междудневна и седмична; дните на официални празници в приемащата държава, размерът на платения годишен отпуск; допълнителни финансови условия на командировката, свързани с разходите за настаняване, начините на пътуване и разходите за това; видът на транспортните средства и маршрута. Дните на пътуване, почивните и празничните дни се включват в срока на командироването.
Сключеното споразумение трябва да бъде на български език. Освен че информира командированото лице за условията, при които ще работи, документът ще му помогне при необходимост да защити правата си, тъй като работещите могат да претендират и пред ИА ГИТ, и в съда, само за писмено договорените условия.
При командироване лицата трябва да внимават също дали предприятието, което ги командирова развива подобна дейност и в България. Сигнал за измама е, когато един работодател наема лица само за да ги командирова зад граница, без да развива идентична дейност у нас.
Когато лицата са изпратени от предприятие, осигуряващо временна работа, тогава те полагат труд под ръководството и управлението на предприятието - ползвател. ПОВР задължително трябва да има удостоверение за извършване на тази дейност. Регистърът с лицензираните предприятия, които осигуряват временна работа, е публичен и може да бъде видян на сайта на Агенцията по заетостта. За да бъде изпратено едно лице в предприятие - ползвател, то трябва да сключи трудов договор с ПОВР.
Новата нормативна уредба не важи при командироване в страните извън Европейския съюз, както и при служебни командировки, командироване за обучения, специализации, работни срещи, конференции и др. За тях важи досегашният ред за командироване, регламентиран в чл. 121 от Кодекса на труда.