Поради липсата на конкретика относно бъдещите договорености по ТТИП до момента, не са правени анализи как споразумението ще се отрази в отделни икономически сектори на България. Така Министерството на икономиката (МИ) отговори на въпрос на Actualno.com относно ефектите на Трансатлантическото търговско споразумение върху страната ни.
От МИ обаче предоставиха общи прогнози и очаквания какви би трябвало да са ползите от ТТИП за страната ни, както и от кои позиции не бихме отстъпили в споразумението.
На първо място България не желае "отдалечаване от действащите в момента правила при очертаване на бъдещите договорености – например забраната на ГМО". Не желаем да се допускат наказателни санкции по отношение на правата върху интелектуална собственост. И най-важното - МИ дава изрично уверение, че мораториумът върху проучването и добив на шистов газ чрез фракинг няма да бъде засегнат по никакъв начин от ТТИП. Решение по този въпрос може да взима единствено Народното събрание.
Гаранция за мораториума върху шистовия газ
Като пример как Министерството на икономиката не позволява темата за мораториума върху проучването и добива на шистов газ чрез фракинг да се намесва в международни договори от МИ дават Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (известно като СЕТА). Окончателният текст на CETA е в процес на правно преглеждане и което предстои да бъде предложено за гласуване от Съвета на ЕС.
В преговорите с Канада, България последователно защитаваше позиция за изключване на всякаква възможност за проучване и добив на шистов газ на територията на страната, казват от МИ. Всички мораториуми и общи забрани за извършването на икономическа дейност в отрасли от особено значение и ефект върху обществото, сред които попада и мораториума върху употребата на т. нар. фракинг технология за проучване и добив на шистов газ, са изрично изключени от текста на СЕТА. Наред с това, в списъците със специфични задължения на страните относно пазарния достъп по търговия с услуги и установяване, изрично е упоменат мораториумът върху проучването и добива на шистов газ и съответно изключен от ангажиментите на България. Ясно е отразено, че мораториумът е наложен с Решение на Народното събрание на Република България и само Народното събрание може да го отмени. Министерството на икономиката следва такъв подход и в преговорите по ТТИП, още повече, че СЕТА до голяма степен служи като модел в преговорите със САЩ, уверяват от МИ.
Общият план за отстояване на позиции
Бъдещите договорености не следва да ограничават действащите правила в областта на околната среда, равнището на защита на живота и здравето на хората, животните и растенията, защитата на потребителите или да поставят под заплаха действащите в момента правила като тези за ГМО, забраната на изполване на франкинг технологии за добив на шистов газ. Бъдещите разпоредби в ТТИП не следва да създават дори маргинална заплаха за отваряне на тези въпроси, както и следва да изключват възможността за преразглеждане на действащия режим или прилагани от държавите-членки национални мерки. Опазването на околната среда, защитата на потребителите, равнището на защита на живота и здравето на хората, животните и растенията, личните данни, кибернетичната сигурност, културното разнообразие и финансовата стабилност не следва да бъдат засегнати негативно от преговорите по ТТИП.
Друг важен елемент в отстояваната от българската страна позиция засяга отчитането на специфичните затруднения при оперирането на малките и средните преприятия и търсенето на начини за подпомагането им и подготовката им за възползване от бъдещите разширени възможности, които споразумението за ТТИП ще предостави. Тези оператори следва да бъдат специално подпомагани за справяне с предизвикателствата свързани с достъпа до информация, намиране на подходящи партньори, постигане на съответствие с изискванията на пазара на САЩ, трансфера на нови технологии, закрилата на правата върху интелектуална собственост и достъпа им до пазара на обществени поръчки.
Цели пред България с ТТИП
Основна цел пред България е по-голямото участие на български малки и средни предприятия (МСП) в трансатлантическата търговия. Специален интерес за България представлява и закрилата на територията на САЩ на географски означения за сирена, кашкавал, кисело мляко, вина, розово масло.
Какви са перспективите за страната ни в рамките на ТТИП - научете всички подробности в Expert.bg
