„Следим развоя в България. Засега не съм имал възможност да обсъдя въпроса с премиера Бойко Борисов. Владислав Горанов ме увери, че всичко продължава и страната се подготвя за влизане в ERM II, може би не с първоначално поставената цел – края на април, а няколко месеца по-късно“. Това заяви в интервю за БНР заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис, след като по-рано през седмицата той е разговарял с финансовия министър Владислав Горанов. „Няма повод за притеснения нито за обезценка на спестяванията, нито от поскъпване на цените“, каза още Домбровскис. Според него България ще влезе във валутния механизъм и в еврозоната с настоящия си валутен курс, а причина за отлагане няма.
Още: Министър Малинов ще посети ПАВЕЦ „Чаира“
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
Еврокомисарят беше помолен за коментар на думите на премиера Бойко Борисов, че страната ни ще забави темпото на присъединяване към валутния механизъм.
"Няма държава, въвела еврото, която да е станала по-зле. Притеснението идва от това да не се вдигнат цените. Докато няма абсолютен консенсус и увереност няма да насилваме приемане на еврото. Трябва време, за да се убедим", посочи премиерът на честването на годишнината от създаването на КНСБ преди три дни. Какво точно каза премиерът, ВИЖТЕ ТУК.
От досегашната ни практика всички държави, които са се присъединявали към еврозоната с фиксирани валутни курсове, са приключвали процеса именно с този курс, независимо дали става дума за валутен борд или друг вид механизъм. Няма причина да се мисли, че при България събитията ще се стекат по различен начин“, каза Домбровскис. Според него е лошо да се подчертава, че България е първата държава, която работи по присъединяването към ERM II с условието да влезем в тясно сътрудничество с Единния банков надзорен механизъм като част от банковия съюз. „Преди това той не беше създаден, от тази гледна точка да, България е първата. Преди това обаче имаше много големи дискусии как изобщо да бъде организиран процесът по приемане на еврото в условията на съществуване на банковия съюз и решението беше да се изисква от страните да влизат в тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ). За са се осигури равно третиране на всички държави, страните членки на валутния механизъм решиха да го прилагат при всички, които последват България по пътя към чакалнята. Както знаете, Хърватия също трябва да влезе в тясно сътрудничество, когато се присъедни към ERM II. По отношение на валутния курс логиката на Маастрихските критерии е такава, че страните обвързват валутните си курсове с еврото и след това доказват макроикономическа стабилност. Ако посегнете към валутния курс, веднага нарушавате баланса и се проваляте с изпълнението на макроикономическите изисквания. Няма икономическа логика да се притискат страните членки да променят техните валутни курсове, за държаните, които имаха фиксирани валутни курсове или плаващ курс с много по-малък марж от плюс-минус 15%, беше разрешено да запазят установените в техните режими курсове до присъединяването в еврозоната. За България ще бъде същото. На страната ще й бъде позволено да използва фиксирания курс, който действа в момента. Както вече подчертах, задължение на държавата, която влиза в ERM II е да поддържа курс, който не се колебае от плюс-минус 15% . Нищо не пречи на държавата да поддържа курс, който има по-малко отклонение или фиксиран курс. Точно така се случи в балтийските държави. Естония и Литва имаха фиксирани курсове, но в Латвия режимът бе друг и много наподобяваше валутен борд. Казано по друг начин плюс-минус 15% е ограничението, но всяка държава може да реши дали да има отклонение или да запази валутния си курс фиксиран“, каза Домбровскис.
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
На въпрос дали решението на парламента да даде мандат на правителството и централната банка страната ни да влезе в еврозоната само при настоящия курс гарантира запазването му, той отговори:
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
„Процедурите, с които България решава да влезе във валутния механизъм, са вътрешни въпроси за страната. По отношение на решението на парламента, бих казал, че то бе прието, за да предпази страната от една изключително невероятна ситуация".
По повод тревогите в България, предизвикани и от изказването на проф. Стив Ханке за някакво тайно споразумение, еврокомисарят бе категоричен:
„България пое няколко предварителни задължения. Изпълнението на някои от тях се наблюдава от Европейската комисия. Там нещата в общи линии се развиват много добре. Има и други, които се наблюдават от Европейската централна банка. Те са свързани с различни законови и технически промени, необходими за присъединяването към валутния механизъм. Говорим за промени, които са в унисон с изискванията на Европейската централна банка, гарантиране на независимостта на централната банка и т.н. Спомняте си, че бяха направени оценки на качеството на активите и стрес – тестове в определени банки и две от тях имат нужда от рекапитализация. Доколкото ми е известно, всичко върви по план и не виждам причина за закъснения. Не, се съм запознат с никакви тайни споразумения. Както знаете, задълженията, поети от България, за да влезе във валутния механизъм, са много добре известни. Работата ни се основава единствено върху тях“.
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
По отношение на извода на мисията на Международния валутен фонд, направен преди дни, че основният проблем на България е неравенството, Валдис Домбровскис коментира:
„Именно, когато говорим за доходите и неравенството, това е проблем. Ние следим този въпрос отблизо и сме го поставяли нееднократно в докладите си с оценка на икономическото състояние на всяка държава. Такива предстоят и следващата седмица. Проблемът стои и за нас е важно той да бъде разрешен.
Бих добавил, че това няма много общо с дискусиите около еврото, защото ако погледнете петте страни с най-висока степен на неравенство в Европейския съюз, това са Румъния, България и трите балтийски държави – т.е. две страни извън и три част от еврозоната. Това няма толкова общо с еврото, колкото с начина на функциониране на отделните държави и системите им за социална защита, въпросът със заплащането и с данъчно – осигурителната система. Говоря най-вече за въпрос как се облагат най-нискодоходните групи. Всичко това са въпроси, върху чието разрешаване трябва да се работи“.
