Украинското външно министерство излезе с позиция срещу България, Румъния, Полша, Унгария и Словакия, които искат от ЕС да удължи забраната за внос на украински селскостопански продукти след 15 септември. Тогава споразумението изтича.
Става въпрос за 4 продукта – пшеница, царевица, рапица и слънчоглед.
Още: България и още 4 страни искат удължаване на забраната за внос на украинско зърно
Украйна: "Пълно недоразумение"
"Считаме за категорично неприемливо удължаването на търговските ограничения върху вноса на украински селскостопански продукти след изтичането на забраната на Европейската комисия на 15 септември", заявиха от украинското външно министерство, цитирани от "Украйна Сейчас".
"Налице е пълно недоразумение и намерения за добавяне на други категории украински продукти към списъка на забранените за внос стоки", гласи още позицията.
Предисторията
На 2 май Европейската комисия въведе едномесечна забрана върху украинската пшеница, царевица, рапица и слънчоглед, за да "облекчи логистичните затруднения", свързани с тези стоки в петте държави. Забраната беше удължена на 5 юни и ще изтече на 15 септември. В замяна на това България, Унгария, Полша и Словакия се ангажираха да отменят едностранните си ограничения върху тези и други продукти от Украйна. Те все още са задължени да транспортират тези продукти на други места.
Още: Вторият кораб по украинския зърнен коридор плава към Варна (СНИМКА)
След оттеглянето на Русия от Черноморската инициатива за зърно и нейното фактическо разпадане на 17 юли страните от Централна Европа се опасяват, че потокът от украинско зърно към ЕС отново ще се увеличи, коментира "Ройтерс".
Полша вече обяви, че няма да отмени забраната за внос на украинско зърно дори ако ЕС не се съгласи с нейното удължаване.
Снимка: Getty Images
Румъния засилва помощта за реекспорт на украинско зърно
Румъния ще удвои капацитета на основното си черноморско пристанище и корабните пътища по река Дунав в рамките на два месеца, за да помогне на Украйна да транспортира зърното си, увери премиерът на страната Марчел Чолаку пред Financial Times. За плана на Букурещ се знаеше от около две седмици, но сега министър-председателят внесе яснота в какъв срок ще се действа.
Планът ще бъде изпълнен независимо от руските атаки срещу украински пристанища от другата страна на река Дунав - по границата с Румъния, увери Чолаку. „Украйна ще има около 40 милиона тона зърно за износ през 2023 г.“, каза той, цитиран от БГНЕС. „За да (улесним) това, ние увеличихме капацитета както в пристанището на Констанца, така и на маршрутите, водещи до пристанището на Констанца. Мобилизирахме се, доколкото можахме".
Още: Руски дронове летели през Румъния, за да изгорят хиляди тонове украинско зърно (ВИДЕО)
Обещанието на Румъния да засили коридора за корабоплаване по Дунав и разширяването на инфраструктурата на пристанищата, идва, след като Москва заплаши да обстрелва търговски кораби, напускащи украинските пристанища. Това доведе до пренасочване на износа през Дунав. И там обаче руските удари не стихват.
„Научихме добре уроците си за Русия“, каза Чолаку. „Ние сме с нулева зависимост от руската енергия или ресурси. Нашата подкрепа за Украйна е безусловна“.
Как ще се осигури безопасността през Дунав?
В първото си интервю за международни медии, откакто стана премиер през юни, Чолаку каза, че Букурещ няма да бъде уплашен от Москва. Той изрази увереност, че членството на страната му в НАТО ще възпре Русия от всякакви преки военни действия. „В този момент няма риск за сигурността на Румъния“, добави премиерът на северната ни съседка.
Увеличеният капацитет на черноморското пристанище Констанца и други маршрути ще позволи на украинския износ на зърно да се удвои до 4 милиона тона на месец, каза той. „В момента се правят инвестиции в канала Сулина“, добави той, имайки предвид основния дълбоководен корабен път на Румъния през делтата на река Дунав.
Още: Над 32 млн. лв. извънредна помощ за производителите на слънчоглед
Въпреки многократните руски атаки срещу зърнените силози на Украйна в пристанищата Измаил и Рени по поречието на река Дунав той каза, че има „решения“ — например чрез разрешаване на корабите да преминават през нощта от октомври и увеличаване на товарния трафик до минимум 14 кораба на ден. Удвояването на размера на баржите също „означава, че Украйна няма да използва толкова много складове за зърно“, добави Чолаку.
Данни от корабната индустрия показват, че планът е осъществим. Румъния също така ще отвори повече пътни гранични контролно-пропускателни пунктове и ще подобри своята железопътна инфраструктура на гарите, граничещи с Украйна, за да ускори трансфера на товари, добави Чолаку.
Още: Защо износът на украинско зърно през Хърватия не е ефективен?
