Строителството на АЕЦ "Белене" зависи от способността да привлечем капитал. Това стана ясно от доклада на БАН относно условията, при които може да бъде реализиран проектът.
От БАН уточниха, че изчисленията на жизнеспособност са на база 10,5 млрд. евро инвестиционни разходи за реализация на АЕЦ "Белене" (бел. ред. - не само пари от държавата), съотношение 70% спрямо 30% привлечен към собствен капитал за изпълнение на проекта и лихва максимум 4,5-5% върху привлечения капитал. При това съотношение е възможно централата да бъде изградена. Точните думи на ръководителя на проекта проф. Александър Тасев бяха, че "има доста комбинации". Участието на държавата подобрява значително нещата, уточни той, като подчерта, че трябва инвестиционните разходи да са поне 10,5 млрд. евро. Професорът каза и, че ако се изключи променливата "риск на пазара", която няма как да бъде предвидена реално точно, то две трети от вариантите показват, че има смисъл да се прави централата и проектът няма да е провал.
Същевременно енергийният министър Теменужка Петкова изрично заяви, че България не е в хипотезата дали ѝ трябва нова ядрена мощност или не, а в хипотезата на вече направени разходи, включително купуването на оборудване на стойност 620 млн. евро. Петкова не се ангажира със срок за вземане на окончателно решение дали ще продължим със строежа на "Белене", но е важно решението да бъде взето максимално бързо.
Правният аспект
Няма проблем активите на АЕЦ "Белене" да бъдат включени в отделно дружество - проектна компания. Другият вариант е да се продадат активите, но такава продажба ще е много трудна, с много по-ниска цена, защото има спецификации на реакциите за точна като параметри площадка. Най-лошият вариант е да не правим нищо с оборудването за АЕЦ "Белене", което взехме от "Атомстройекспорт" (бел. ред. - на арбитраж България беше осъдена да плати 620 млн. евро за оборудването), посочи проф. Тасев. Според думите му, за "Белене" вече са правени инвестиции и тъй като проектът не започва от нулата, това допринася за евентуалния строеж на ядрената централа.
Сценарий след сценарий
Има три сценария за развитие на българската икономика до 2040 година. При първия вариант, при който би имало минимална промяна, икономическият ръст ще е 2,5 – 3%, съответно няма кой знае каква промяна и на потреблението на ток. При втория, умерен вариант на развитие ще има 3-4% икономически растеж и 25% увеличение на сегашното потребление на ток, докато при оптимистичния растеж се очакват 3,5 – 6% растеж.
Ако не се засилят условията за декарбонизация т.е. наличие на по-строги екологични норми и по-малко вредни емисии, може българските мощности да работят до 2040 година, каза проф. Тасев. За момента имаме излишъци, но след 2040 година, при този сценарий, те ще почнат да се топят, уточни той.
При следващия сценарий, който е "песимистичен" и включва по-сериозни изисквания за декарбонизация, ще бъде „малко по-трудно“ на ТЕЦ-овете ни да останат на свободния пазар, смятат от БАН. При това положение след 2035 година България ще има нужда от нови мощности.
Крайно песимистичният сценарий на БАН е за твърда позиция на ЕК по пътя към зелена енергетика, като има неизвестност какво се случва около 2024 – 2026 година с американските централи. При този сценарий, около 2030 година ще трябват нови базови мощности.
Ще ни трябват базови мощности от 2000 мегавата и маневрени мощности от около 1600 мегавата, завърши проф. Тасев презентацията.
Ситуацията с тока на Балканите днес
Към днешна дата има дефицит за потребление на ток в Балканския регион, посочи проф. Тасев. Според думите му, в най-оптимистичния вариант, ако бъдат построени всички енергийни мощности, които се заявяват към днешна дата, ще има минимален недостиг на ток след 10-20 години. При другите два вида сценарии – умерено-реалистичен и лош по отношение на строежа на мощности, ще трябват 24 – 49 тераватчаса за период от 10-20 часа. Тасев изрично подчерта, че не е включена Турция и добави, че ако тя продължава да е такъв потребител, ще има по-сериозен недостиг на ток. Ако изключим Турция, ще трябват миниум 1500 мегавата базова мощност, за да бъде задоволено потреблението на Балканския полуостров.
