Съдбата на германската икономика - от превъзходство към отчаяние

Германия пропиля "дивидентите от глобализацията", натрупани през последните 15 години, пише The Economist. В страната наближават избори, а нейният бизнес модел се разпада.

Още: На дъното в ЕС сме по енергийна независимост

Още: "Идват ли по-добри времена за пенсионерите": Реформа може да удвои втората пенсия

Министерството на финансите в южната германска провинция Баден-Вюртемберг, където се намират индустриалните гиганти Bosch, Mercedes и ZF Friedrichshafen, е добро място за наблюдение на тревогите и страховете на Германия. Страната се страхува от деиндустриализация, тъй като наближават избори, на които нейният канцлер Олаф Шолц със сигурност ще загуби поста си.

Финансовият министър на провинция Баден-Вюртемберг Даниял Баяз се оплаква, че Германия е пропиляла "дивидента от глобализацията", натрупан през последните 15 години, като е недофинансирала публичната сфера в ерата на ниски лихвени проценти. Министърът се опасява, че германският бизнес модел ще "колабира" на фона на енергийната криза, засилващата се конкуренция от Китай и възможното въвеждане на 10-20% вносни мита от Америка при Тръмп. Още: Избегна ли Германия рецесията: Официални данни

Баяз се оплаква, че Германия не може да овладее новите технологии, въпреки че има сериозни изследователски и технически предимства. Той отбелязва, че последният успешен голям стартъп в страната е софтуерната фирма SAP, основана, когато Франц Бекенбауер и неговите известни бакенбарди водеха отбора на Западна Германия до победа на Европейското първенство през 1972 г.

Още: Заплатите, пенсиите и бюджетът: Христина Христова с анализ на състоянието на хазната (ВИДЕО)

Още: Украинските дронове спряха работата на най-голямата рафинерия в Южна Русия

Тези оплаквания са познати. Германската индустрия, особено нейните средни предприятия или така наречените Mittelstand фирми, въвеждат иновации постепенно. Това ги остави неподготвени за технологични "извънредни събития" като изобретяването на електрическата кола. Има много удобни връзки между бизнеса, банките и политиците и това поражда самодоволство и съпротива срещу реформите. Догматичното спазване на фискалните правила е причина мостовете в Германия да ръждясват, училищата да се разпадат, а влаковете да закъсняват. Ръстът на външните пазари увеличи печалбите (и хазната) на Deutschland AG за известно време, но този експортно ориентиран модел отслаби Германия със затихването на глобализацията.

Сега Германия, която миналата година измести Япония като третата по големина икономика в света, бере плодовете. Там на практика не е имало ръст на реалния нетен БВП след пандемията. Прогнозите са малко по-добри, но не отчитат рисковете от търговските войни на Тръмп. Най-големият производител на автомобили в Европа Volkswagen обмисля да затвори завод за първи път в своята 87-годишна история. В този случай до 30 хиляди души ще загубят работата си. Безработицата се ускорява, макар и от ниско първоначално ниво.

Високите цени на енергията, особено след отказа на Берлин от руски газ поради избухването на войната в Украйна през 2022 г., са често срещана причина за недоволство сред германските фирми в страна, където индустриалното производство все още дава 20% от брутната добавена стойност. Цифрата е почти двойно по-голяма от тази във Франция, въпреки че промишленото производство достигна своя връх през 2018 г. и оттогава намалява по-бързо, отколкото в други страни от ЕС. Има по-малко поръчки, планираните инвестиции се отлагат или прехвърлят в чужбина. Още: Броят на фалитите в Германия се е увеличил с двуцифрен процент

Главният изпълнителен директор на губещата стоманодобивна компания Thyssenkrupp твърди, че Германия е в процес на деиндустриализация. Дори търговията на дребно страда.

Още: Енергийният министър с първи коментар за евентуалната продажба на "Лукойл Нефтохим"

Още: tbi bank изплати лихви на инвеститори в облигации

Други се оплакват, че Германия застарява и вече няма достатъчно квалифицирана работна ръка. Някои се жалват от множеството бюрократични спънки, чийто източник в много случаи е Брюксел. Мюнхенският институт за икономически изследвания изчислява, че подобна бюрокрация струва на икономиката 146 милиарда евро годишно. Според Сандър Тордоар от мозъчния тръст Център за икономическа реформа, много важен момент е променящият се характер на отношенията с Китай. През 2000-те и 2010-те години Германия напълно задоволява нуждите на Китай от автомобили, химикали и продукти за прецизно инженерство. Компаниите в Поднебесната империя обаче вече се превръщат от клиенти и купувачи в конкуренти, отнемайки парчета от пая не само на германската автомобилна индустрия, но и на средния бизнес.

Както отбелязва Клеменс Фюст от Института за икономически изследвания, Китай поглъща едва 6% от общия германски износ, приблизително колкото съседна Нидерландия. В нов доклад за Центъра за икономическа реформа Тордоар и икономистът Брад Сетсер от американския мозъчен тръст Съвет за международни отношения очертават как един „втори шок от Китай“ може да влоши индустриалните проблеми на Германия още повече. Китайският вътрешен пазар не е в състояние да поеме излишната продукция на субсидираните от правителството предприятия и те са принудени да търсят купувачи в чужбина, което рязко увеличава търговския излишък на страната. Това създава трудности за германските фирми както у дома, така и на външните пазари. Още: Цените на производител в Германия продължават да се понижават

Германският износ за Китай намалява и Америка частично запълни тази празнина. Някои фирми са се възползвали от възможностите, създадени чрез прекъсване на връзките с китайски технологични компании; други се обогатиха от щедрите субсидии, появили се след въвеждането на закона „За намаляване на инфлацията“. Но Тръмп заплашва да съсипе всичко това. Идват не само мита, които според Бундесбанк ще отрежат част от германския БВП. Новите американски ограничения ще ударят тежко немските производители, които използват китайски материали и суровини. Те също така ще принудят китайските износители бързо да търсят алтернативни пазари, включително в Европа.

Дипломат отбелязва, че германската индустрия е разделена по отношение на Китай. Много средноголеми компании, особено инженерни, подкрепят политика за смекчаване на рисковете, но производителите на автомобили планират големи нови инвестиции в китайското производство.

Усилията за лобиране на автомобилната индустрия доведоха Германия до една от петте държави, които гласуваха през октомври против митата на ЕС върху вноса на китайски електрически превозни средства. Още: Германските компании са с най-малко поръчки от 2009 г. насам

Краят на манията

Историята на деиндустриализацията може да е по-сложна, отколкото изглежда. Загубата на работни места в производството ще засегне производителността в Германия, която вече започва да спада. Но брутната добавена стойност в индустрията остава стабилна въпреки спада в производството. С други думи, немските производители правят по-стойностни продукти, но ги продават по-евтино. Това кредо "качеството пред количеството" предполага, че бъдещето е за германските фирми, произвеждащи висококачествени стоки, например луксозни автомобили. Освен това Германия поддържа предимства в областта на зелените технологии, включително вятърни турбини.

Но това едва ли ще компенсира загубите в други области. Германия трябва да изостави манията си по индустрията, казва Мориц Шуларик от Института за световна икономика в Кил. Енергоемките индустрии не се развиват от две десетилетия. Автомобилната индустрия губи работни места в продължение на шест години и обратът е малко вероятен. "В продължение на години имаше убеждението, че сме най-добрите, и изведнъж всичко свърши", казва високопоставен служител в ЕС. Още: Тревожни новини за германската автомобилна промишленост

Ще отнеме години, а не месеци, за да се убедят германците, че е възможно да поемат по различен път, отказвайки се от титлата "световен шампион по износ". И дори опитът да се компенсира спадът в търговията е истински маратон. Въпреки всички усилия на Германия преговорите за свободна търговия на ЕС с големия южноамерикански търговски блок Меркосур се проточиха вече 25 години.

Някои считат, че има по-добър начин за съживяване на икономиката: реформиране на друга част от германския модел, която вече не е подходяща за целта. Въпросът е дълговата спирачка, уникална разпоредба в германската конституция, която ограничава структурния бюджетен дефицит на федералното правителство до 0,35% от БВП. Дълговата спирачка е артефакт от една отминала епоха, казва Макс Крае от базираната в Берлин изследователска организация Dezernat Zukunft. В онези дни Германия разчиташе на дефицитите на други страни, които хвърлиха гориво в пещта на нейната икономика. В днешния свят, където глобализацията е стигнала до задънена улица, този модел вече не работи.

Нуждите на Германия от публични инвестиции (една широко разпространена оценка ги определя на 600 милиарда евро за 10 години) се увеличиха до такава степен, че вече не могат да бъдат пренебрегвани. Освен това ще трябва да се търсят нови средства за отбрана. Тази година Германия най-накрая изпълни целта на НАТО за военни разходи от 2% от БВП, но само благодарение на специален фонд, който е на път да се изчерпи. Вероятно ще са необходими още повече разходи, за да се успокои новата администрация на Тръмп. Още: Volkswagen затваря най-малко три завода в Германия

Поради тези причини има нарастващо усещане, че следващата коалиция, която може да бъде водена от дясноцентристкия лидер на ХДС Фридрих Мерц, ще се съгласи на скромна реформа на дълговата спирачка. Ако е така, казва Тордоар, инвестиционен бум в близко бъдеще ще помогне да се компенсират загубите от износа. Ако се направят добре, инвестициите в образованието и инфраструктурата ще спомогнат за увеличаване на дългосрочния темп на растеж. Има много идеи как да се направят реформи.

Но всичко това, подобно на конституционните поправки, изисква мнозинство от две трети в двете камари на парламента. И има всички шансове след изборите партиите-спонсори на ултралевите и ултрадесните да формират блокиращо малцинство от над една трета в новия състав на Бундестага. Затова управляващите социалдемократи поискаха Мерц да подкрепи реформите сега, тъй като това ще даде на прореформаторските партии необходимите гласове. Мерц засега отказва, пише The Economist.

Ръководителят на Берлинския институт за глобална публична политика Торстен Бенер казва, че Германия се е отдалечила от "мекия оптимизъм" на Ангела Меркел и е попаднала в "капан на мрак", където се комбинират неработещи политики, ограничения на дълга, прекомерна бюрократизация и обществено недоверие. Бенер се надява, че новото правителство може да действа като "прекъсвач на веригата". Още: Влезе ли Германия в рецесия: Неочаквани данни

Това е доста вероятно. Настроението в Германия днес е толкова потиснато и мрачно, че много хора вярват, че дълбоките промени са неизбежни. В тази атмосфера ново коалиционно правителство ще започне своята работа, способно да се съгласи на "голяма сделка", при която Мерц ще приеме да се променят правилата на дълговата спирачка, ако партньорите му се съгласят на данъчни облекчения и социална реформа. Но в това се крие мрачна ирония за парламентарната аритметика, ако Бундестагът блокира промените точно когато звездите са в негова полза.

Превод: Ганчо Каменарски