Световните акции са напът да запишат най-лошата си седмица от началото на пандемията през март 2020 г. насам, тъй като водещите централни банки прибегнаха до по-строга политика в опит да забавят инфлацията. Това създава притеснения за инвеститорите по отношение на бъдещия икономически растеж.
Събитията свързани с най-голямото покачване на лихвите в САЩ от 1994 г. насам, първото вдигане на основния лихвен процент в Швейцария от 15 години, покачването на британските лихвени проценти за пети път в периода от декември до днес и хода на ЕЦБ да подкрепи задлъжнялата южна част на континента се случиха едно след друго, предава Reuters.
Банката на Япония беше единственото изключение тази седмица, след като реши на заседание днес да продължи да се придържа към политиката си за поддържане на доходността по 10-годишните държавни облигации близо до нулата.
След седмица на резки движения, световните акции се понижиха с 0,2% в петък, отчетоха седмични загуби от 5,8% и се насочиха към най-стръмния седмичен процентен спад от две години насам.
За една нощ йената се повиши с 1,8% и достигна до 134,55 за долар в условията на волатилност. Същевременно индексът на MSCI на азиатско-тихоокеанските акции извън Япония удари петседмично дъно, дължащо се на продажбите в Австралия. Японският Nikkei падна с 1,8% и се насочи към седмичен спад от почти 7%.
Вчера фючърсите на S&P 500 поскъпнаха с 0,5%, а фючърсите на Nasdaq 100 се повишиха с 1%, но спадът и при двата индекса достига над 7% за последните 5 дни.
„По-агресивната политика на централните банки допринася за пречките както за икономическия растеж, така и за акциите.“, казва Марк Хефеле, главен инвестиционен директор в UBS Global Wealth Management. „Рисковете от рецесия се увеличават, като същевременно „мекото приземяване“ за американската икономика изглежда все по-предизвикателно".
Данните на анализаторите от Bank of America показват, че над 88% от борсовите индекси, които проследява, се търгуват под тяхното 50-дневно и 200-дневно средно ниво, което говори за масови разпродажби на водещите пазари.
Облигациите и валутите преминаха през седмица на крайности.
Доходността по щатските 10-годишни държавни облигации падна с близо 10 базисни пункта вчера, но днес сутринта бележи повишение от 3.2253% по време на търговията в Европа. Доходността по държавните облигации се увеличава, когато цените падат.
Доходността на южноевропейските облигации спадна рязко в петък, въпреки докладите, включващи повече подробности, относно плановете на президента на ЕЦБ Кристин Лагард за разработване на инструмент за подкрепа на доходността.
През последните сесии доларът се отдалечи от възможността да достигне 20-годишен връх, но последно се повиши с 0,3%, напът да завърши седмицата стабилно спрямо валутната кошница.
Паундът поскъпна с 1,4% в четвъртък след покачването на лихвения процент с 25 базисни пункта и запази позицията си в петък, насочвайки се към стабилен завършек на седмицата. Доходността по двегодишните британски облигации достигна 2.143%.
„Ако една централна банка не предприема агресивни действия, доходността и цената на риска са в по-голяма степен по пътя на повишаването на лихвите в бъдеще.“, каза стратегът на NatWest Markets Джон Бригс.
„Пазарите може просто непрекъснато да се приспособяват към перспективите за по-високи глобални лихвени проценти, тъй като инерцията на глобалната политика на централната банка е еднопосочна“.
Страховете от растежа на лихвените проценти доведоха до кратко понижение на цената на петрола, преди тя да се стабилизира. Фючърсите на суровия петрол сорт „Брент“ днес на обяд стигнаха до 120,63 долара за барел. Златото се понижи с 0,5% до 1850 долара за унция, а биткойн се търгува за малко над 21 000 долара.
Още: Третата най-търгувана валута в света поевтиня до 20-годишно дъно
