Заради енергийната криза тази зима ще е трудна, но следващата ще е още по-тежка. Това предупреди директорът на МАЕ Фатих Бирол, цитиран от американското издание Politico.
Според Бирол през 2023 г. ще е налице най-малкият капацитет от втечнен газ от много години - само 20 милиарда кубически метра. Това ще бъде тежък удар за Европейския съюз, който има все по-голяма нужда от втечнен газ. Европа се нуждае от това гориво, за да може да се отърве от зависимостта си от природния газ на Русия, която преди началото на инвазията в Украйна доставяше на блока около 40% от употребявания газ.
"Пригответе се за следващата зима, тя ще бъде много по-трудна от тази", каза Бирол на събитието Седмица на устойчивото бъдеще.
Европейският съюз продължава да получава малки количества руски газ, но през 2023 г. това най-вероятно вече няма да е така. Съществува и риск китайското ръководство да се откаже от политиката си на ограничения, която налага във връзка с разпространението на COVID, и нуждите на страната от газ да се увеличат. В резултат на това ЕС ще трябва да се конкурира с Китай за по-ограничени доставки на втечнен газ.
Освен това Бирол призова Европейския съюз да бъде внимателен при налагането на ценови ограничения на вносния природен газ. Някои страни от блока активно настояват за необходимостта от тази мярка. Предложението на Европейската комисия за налагане на таван на цената на синьото гориво на база тенденциите на TTF в Холандия беше силно критикувано, тъй като таванът на цените беше счетен за толкова висок, че просто няма да има пазарни условия, в които да бъде активиран. В резултат Брюксел продължи да обсъжда варианти. Някои страни, по-специално Германия и Холандия, са много скептични относно тази стъпка. Те предупреждават, че това може да дестабилизира пазарите и да предизвика съкращения на доставките на втечнен.
Бирол също е притеснен. "Въвеждането на таван на цената на газа може да отслаби позицията на Европа пред лицето на съперничеството между страните за доставки на газ", каза той.
Той също така подчерта, че ограничаването на цената на руския петрол - планът, който в момента се обсъжда активно от страните от ЕС - трябва да има за цел да упражни "максимален натиск върху руската икономика и да не провокира смущения в доставките на петролните пазари". Точно на това мнение е и Г-7.
Ембаргото на ЕС върху закупуването на руски петрол, доставян по море, влиза в сила на 5 декември. Планът на Г-7 за ограничаване на цените на петрола е част от по-големи усилия да се запази достъпността на руското гориво на световните пазари, но да се ценообразува така, че Москва да получи възможно най-малко приходи от продажбата.
Европейската комисия предлага да се въведе таван от 62 долара за барел, което е почти цената на руския петрол "Уралс" сега. Полша, Литва и Естония настояват за много по-ниска ценова граница, а украинският президент Володимир Зеленски иска таванът да бъде определен в диапазона от 30 до 40 долара за барел.
Бирол призовава за "динамичен" ценови таван, който може да се коригира, за да отразява пазарните условия. Той настоява за този подход като ръководител на агенция, която беше създадена след петролната криза от 1973 г. и чиято работа е да съветва потребителите на енергия как да определят курса.
Въпреки че Европейският съюз е изправен пред няколко трудни години и световните енергийни пазари са дестабилизирани, Бирол твърди, че Русия ще загуби най-много. Преди да започне войната в Украйна на 24 февруари, тя беше номер едно в света по износ на енергия. Сега Русия загуби този статут завинаги.
"Печели ли Русия в енергийната битка? Отговорът определено е не. Русия няма да може лесно да замени Европа, това ще отнеме години. Ролята на Русия в международната енергийна система ще бъде значително намалена", казва Бирол.
Той обяснява, че трудните за разработване петролни и газови находища на Русия, както и нейната зависимост от западните инвестиции и технологии, увеличават вероятността производството да продължи да намалява. Той изчислява, че Русия може да загуби 1 трилион долара до 2030 г. в сравнение със сценарий, при който не е започнала войната в Украйна. "Преди Русия играеше в Шампионската лига, а сега ще трябва да играе в много по-ниска дивизия", казва Бирол.
В енергийната криза, предизвикана от войната, все още има един победител и това са възобновяемите енергийни източници като вятър и слънце. "Тази енергийна криза, колкото и да е странно, е импулсът за преминаване към чиста енергия", смята Бирол. Той отбеляза, че скокът на инвестициите е причинен не толкова от климатичните проблеми, а от опасенията за енергийната сигурност.
Въпреки че мотивите са леко променени, крайният резултат все още е положителен. Той ще ни доближи до постигането на целите, заложени в Парижкото споразумение за климата, и ще ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий. Според Бирол все още е твърде рано да се откажем от тази цел. "Вярвам, че никога досега не сме били толкова близо до нашия климатичен курс", добавя той.
ОЩЕ: Ще се самоубие ли Запада с тавана за цената на руския петрол или Путин ще бъде натикан в ъгъла?
Превод: Ганчо Каменарски