Ръководителят на Оперативна програма „Околна среда” Малина Крумова е поискала да бъде освободена от поста си от 1 януари догодина. Това твърди „Капитал”, базирайки се на свои източници в Министерството на околната среда и водите.
Още: Президентът Румен Радев осъди атаката в Магдебург
Още: Киселова: Полагат се усилия за съставяне на правителство
Според писмото с мотивите на Крумова до екоминистъра Искра Михайлова, тя и управляващият орган на програмата са били подложени на линч "от парламентарната и медийната трибуна" след като се разгоря скандалът със спирането на европейските плащания по програмата.
Преувеличаването на един технически въпрос изпраща послания за неспособност в ЕК, което ще го задълбочи", пише ръководителят на ОПОС. Тя смята, че целенасочено е ограничаван достъпът й до информация и по този начин тя не може ефективно да управлява програмата.
Управляващите органи на европрограмите според Крумова са изолирани от процеса на взимане на решения, като "на тях им се спускат нареждания". От писмото й става ясно, че вицепремиерът и отговарящ за еврофондовете Зинаида Златанова не е провела среща с управляващите оперативните програми вече повече от шест месеца, откакто е на поста си.
Още: "Със символ на орел": Нинова обяви името на новата си партия
Още: БСП е превзета от Пеевски, но да не се забравя и влиянието на Борисов: Нинова с тъжна констатация
"Липсват ясни национални цели, или те се формулират без администрацията и без да се отчита натрупания опит. Решения като това за допустимост на ДДС или касаещи спирането на средствата по ОПОС се взимат без анализ", пише още в писмото на Крумова.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Шкварек: Все по-вероятно изглежда, че може да има редовно правителство
Още: Иван Костов: Имахме план за България, но той беше саботиран
Работи се в режим на "спешност", която според Крумова не е продиктувана от външни обстоятелства. Тя отхвърля обвиненията към нея, че органът е твърде независим, и отбелязва, че липсва система за национален контрол над обществените поръчки и резултатите от тях.
Скандалът
В средата на ноември Европейската комисия спря плащането на средствата по Оперативна програма „Околна среда” заради груби нарушения на правилата при провеждане на обществени поръчки. Спирането само по себе си не означаваше, че България губи пари, а че се отлага осребряване на фактури за разходи по проекти в цитираната програма.
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Стефан Янев: Визитата на Виктор Орбан е свързана с газа
По-късно стана ясно, че замразените средства ще натоварят държавния бюджет с 200 млн. лв. до края на годината, тъй като правителството ще трябва да ореже други разходи, за да плаща за екопроекти. След време ЕС би могъл да възстанови тези пари, но само ако докажем, че вече харчим средствата прозрачно.
В началото на декември ЕК преустанови и междинните плащания по „Околна среда”. Те ще останат замразени, докато Комисията не се увери, че българските институции са предприели описаните в искането й корективни мерки. Констатирано бе, че Управляващият орган у нас не е идентифицирал нито един от пропуските и нередностите, установени по време на одита на ЕК.
По думите на екоминистъра Искра Михайлова има вероятност парите по програмата да бъдат размразени през февруари или март. "Амбицията ми е проверките за междинните плащания по ОП „Околна среда” да приключат през февруари. Ако всичко е наред, и Европейската комисия е съгласна с мерките, които сме предприели, комисията може да освободи средствата веднага. Т.е. ако приключим през февруари, средствата може да бъдат освободени през март", заяви преди дни Михайлова.
