Русия ще трябва да увеличи допълнително данъците, за да финансира войната си в Украйна. Това твърдят икономисти, според които вече обявените мерки за повишаване на приходите в хазната няма да са достатъчни, за да се отговори на нарастващите военни разходи.
В проектобюджета на Русия за 2025 г. около една трета от общите разходи, или 6,3% от БВП, се отделят за военни цели - най-високото ниво от Студената война насам. За първи път делът на разходите за отбрана ще бъде два пъти по-голям от този на социалните разходи.
Огромното нарастване на военните харчове поражда рискове от инфлация. Лихвените проценти се повишиха до най-високите си стойности от 2003 г. насам, а рублата се свлече до едногодишно дъно спрямо долара. При положение че западните санкции на практика не позволяват на Москва да излезе на международните пазари на облигации, нейните възможности за набиране на средства са ограничени.
Още: Повече пари, за да се биеш за Путин обещават в окупираната от руснаците Херсонска област
Даже мащабната данъчна реформа не е достатъчна
Правителството вече започна да повишава данъците, за да финансира войната си в Украйна, която продължава вече трета година. Очаква се мащабна данъчна реформа да генерира допълнителни приходи на стойност 1,7% от БВП през 2025 г. Икономисти твърдят, че дори това няма да е достатъчно.
„Корекцията на вътрешните данъци ще остане постоянен фокус за властите. Възможно е през 2025 г. да станем свидетели на множество инициативи за изменение на данъчното законодателство и регулации“, смята Алексей Климюк от Alfa Wealth, цитиран от Reuters.
Още: "Газпром" с нова милиардна загуба
Цената на петрола ще спада
Очакваният спад на цената на петрола - основната стока за износ на Русия - също хвърля сянка върху финансите на страната. В проектобюджета се предвижда цената на петрола да се понижи средно от 70 долара за барел през 2024 г. до 65,5 долара през 2027 г., което ще намали държавните приходи.
„Тази структура държи бюджета в силна зависимост от цените на петрола. Това означава, че ако не през 2025 г., то през следващите години отново ще възникне въпросът откъде да се намерят допълнителни приходи“, казва Наталия Орлова, която е главен икономист в "Алфа-Банк".
Вдигане на различни данъци - примери
Миналата година министърът на финансите Антон Силуанов заяви, че няма място за увеличаване на разходите и предупреди, че ако те не бъдат овладени, тежестта ще падне върху руските граждани и предприятия чрез инфлация или по-високи данъци. И двете се случиха. Инфлацията е над два пъти по-висока от целевата стойност на централната банка (8,6%>4%), а основният лихвен процент е 21% - най-високото ниво от първите години на управлението на диктатора Владимир Путин.
Снимка: iStock
Още: Какво ще правим след войната: Стратезите в Кремъл още нямат отговор (ОБЗОР - ВИДЕО)
Руската икономика се задържа изненадващо добре от началото на войната въпреки западните санкции - с малко признаци на обществено недоволство на фона на исторически ниската безработица (2,4-2,5%) и рекордно високия ръст на заплатите. Но това има и тъмен ефект - недостиг на работна ръка за все повече отрасли, което води до забавяне на икономическия растеж и перспективи за стагнация.
От 2025 г. се очаква увеличението на корпоративния данък и данъка върху доходите на физическите лица, заедно с нов данък за рециклиране на автомобили и редица по-малки данъчни инициативи, да генерират 14,7 трилиона рубли за три години.
Като примери за нови данъчни инициативи на правителството икономистът в PF Capital Евгений Надоршин посочва по-висок „данък напускане“ за чуждестранните компании, които излизат от Русия, и план за събиране на вноска от руските купувачи на техните активи. „Бюджетът никога не е бил толкова фискално фокусиран върху извличането на приходи от всички възможни източници, както напоследък“, казва Надоршин.
Малкият бизнес и образованието са порязани
Според анализ на проектобюджета на Русия, направен от Reuters, други мерки, които ще бъдат въведени през 2025 г., включват намаляване на подкрепата за малкия бизнес с 11,6% и намаляване на финансирането на програма за развитие на образованието с 11%.
Субсидиите за регионалните бюджети за социални помощи, включително средства за увеличаване на държавните пенсии, ще бъдат намалени с 31%, а финансирането на програма за модернизиране на социалните услуги ще намалее с 35%.
Още: Маслото е дефицитна стока: Турция помага на закъсалата Русия (ВИДЕО)
„Бюджетът за 2025 г. показва, че Путин е принуден да намали разходите в почти всички области, за да финансира войната“, казва икономистът Сергей Алексашенко, бивш заместник-управител на централната банка.
Заместник-министърът на финансите Владимир Количев отбелязва, че докато военните разходи са нараснали с 3,0-3,5% от БВП през годините на войната, общите разходи са се увеличили само с 2%. „Това показва приоритизиране, което означава, че останалите разходи са намалени с 1-1,5 % от БВП - такава е сегашната фискална консолидация“, каза Количев в рядко публично признание за промяната в приоритетите на правителството.
Според икономиста Андрей Клепач, бивш заместник-министър на икономиката, дори „националните проекти“ на Путин - планове за развитие на стратегически важни области - са изложени на риск, като част от финансирането им е изместено за 2028-30 г. „През 2026-27 г. ще трябва да намерим възможности чрез неразпределени средства и резерви, за да осигурим последователност и стабилност. В противен случай целевите параметри ще бъдат изложени на риск“, казва той.
Още: Анализ: Руската икономика прегрява, но продължава да захранва войната срещу Украйна
