Европейският парламент и страните членки на ЕС постигнаха споразумение по Директивата за адекватни минимални заплати, предложена от Европейската комисия още през октомври 2020 г.
Минималната работна заплата в ЕС трябва да бъде адекватна, за да осигури достоен стандарт на живот. Работниците, техните представители и членовете на синдикатите трябва да разполагат с право на обезщетение в случай на нарушаване на правилата, гласи документът. В него е записано зачитане на правомощията на националните органи и социалните партньори за определяне на заплатите, както и колективното договаряне да бъде засилено в страните, където то обхваща по-малко от 80% от работниците.
ОЩЕ: БСК вече недоволства ако стане така, че минималната работна заплата се определя от ЕС
В 21 от 27-те страни на ЕС минималната работна заплата е законово определена – включително в България. В останалите 6 - Австрия, Дания, Италия, Кипър, Финландия и Швеция, равнището на заплатите се определя чрез колективно договаряне. Изразена в евро, месечната минимална работна заплата варира в широки граници в ЕС - от 332 евро в България до 2202 евро в Люксембург, според данни на "Евростат" от 2021 г.
Евростат: България с най-ниска минимална заплата в Европейския съюз
Споразумението е било постигнато между ЕП и Европейския съвет в понеделник вечерта и бе обявено на специална пресконференция на 7 юни.
The EU has delivered on its promise.
— European Commission 🇪🇺 (@EU_Commission) June 7, 2022
The new rules on minimum wages will protect the dignity of work and make sure that work pays.
We welcome the political agreement between @EUCouncil and @Europarl_EN on adequate minimum wages for workers in the EU.#SocialRights
Адекватна минимална заплата
Директивата включва правила на ЕС за определяне на адекватни минимални заплати, както е предвидено в националното законодателство и/или колективните трудови договори. Новото законодателство ще се прилага за всички работници в ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение. Страните от ЕС, в които минималната работна заплата е защитена чрез колективни трудови договори, няма да бъдат задължени да въведат директивата, нито да направят тези договори общоприложими.
Съгласно споразумението, държавите членки ще трябва да преценят дали съществуващите в тях законоустановени минимални заплати са достатъчни, за да осигурят достоен стандарт на живот. За определянето на това трябва да се вземат предвид социално-икономическите условия, покупателната способност или дългосрочните национални равнища на производителност и развитие.
За целите на оценката на адекватността, държавите от ЕС могат да определят кошница от стоки и услуги по реални цени. Те могат също така да прилагат индикативни референтни стойности, които се използват в международен план - като например 60% от медианната брутна заплата и 50% от средната брутна заплата.
Удръжките или промените в минималната работна заплата трябва да бъдат недискриминационни, пропорционални и да имат легитимна цел, като например възстановяване на надплатени суми или удръжки, разпоредени от съдебен или административен орган.
ОЩЕ: Защо минималната заплата не бива да е 60% от медианната заплата?
Колективно договаряне
Преговарящите от ЕС се съгласиха, че страните от блока ще трябва да засилят колективното трудово договаряне в отделните сектори и браншове като основен фактор за защита на работниците чрез осигуряване на минимална работна заплата. Държавите членки, в които по-малко от 80% от работната сила е защитена от колективен трудов договор, ще трябва да създадат план за действие за постепенното увеличаване на този обхват.
За да разработят най-добрата стратегия за тази цел, ще е нужно да привлекат социалните партньори, да информират ЕК за предприетите мерки и да направят плана публично достояние.
Мониторинг и право на обезщетение
Договореният текст въвежда задължение за страните от ЕС да създадат система за правоприлагане, включваща надежден мониторинг, контрол и инспекции на място. Целта е да се гарантира спазването на изискванията и да се вземат мерки срещу злоупотребите с подизпълнители, фиктивната самостоятелна заетост, нерегистрирания извънреден труд или повишената интензивност на работата.
Националните органи ще трябва да гарантират правото на обезщетение на работниците, чиито права са били нарушени. Нужно ще е властите да предприемат необходимите мерки за защита на работещите и представителите на синдикатите.
Следващи стъпки
Временното политическо споразумение, постигнато от преговорния екип на ЕП, сега ще трябва да бъде одобрено първо от Комисията по заетост и социални въпроси, а след това да бъде гласувано на пленарно заседание в европарламента. Накрая Европейският съвет също трябва да одобри споразумението, което на практика вече се превръща във формалност.
След сключването на споразумението един от авторите на доклада Денис Радтке (ЕНП, Германия) заяви: "Със споразумението за минималната работна заплата ние пишем социално-политическа история в Европа. За първи път законодателството на ЕС ще допринесе пряко за това работниците да получават по-справедливи и по-добри заплати".
Друг от авторите - Агнес Йонгериус (S&D, Нидерландия), добави, че с този европейски закон „намаляваме неравенството в заплащането и настояваме за по-високи заплати за най-нископлатените работници в Европа. Те трябва да могат да си купят нови дрехи, да се присъединят към спортен отбор или да отидат на заслужена почивка. Накратко, те трябва да имат достоен стандарт на живот".
"Директивата открива нови възможности за европейските граждани да избегнат бедността и да получат достъп до социалния диалог. Тя създава прозрачни и подходящи процедури, както и общи мерки за прилагане на равнище ЕС“, заяви Драгош Пислару (Renew, Румъния) - председателят на Комисията по заетост и социални въпроси.
ОЩЕ: Новият бюджет: По-висок дълг, по-големи пенсии, нов акциз на цигарите и редица данъчни мерки