Приемането на дефиниция за енергийна бедност остава национална задача, въпреки че на ниво ЕС тя вече бе определена миналата седмица. Това заяви евродепутатът от ЕНП и бивш лидер на ДСБ Радан Кънев пред журналисти в Европейския парламент, като подчерта, че темата е важна, защото може да струва на България милиарди евросредства.
"Дефиницията за енергийна бедност остава национална задача. Директивата за енергийната ефективност беше договорена и може да чакаме скоро да влезе в сила – макар да няма гаранция заради двигателите с вътрешно горене, дава общи рамки, въз основа на които всяка държава е длъжна да приеме дефиниция на енергийна бедност. Ние, в България, сме изправени пред тази задача от 15 г. Това, че е прието на европейско ниво, не означава, че не трябва да го решим на национално ниво", отбеляза той.
"Защото иначе ще продължаваме с оскъдните средства на данъкоплатците да финансираме богатите. Ние финансираме еднакво бизнеси, изправени пред фалит, и бизнеси с огромна печалба. Финансираме хора, които не могат да си напълнят хладилника, и хора, живеещи в значително охолство, еднакво", смята Кънев.
"През 2014 - 2015, когато "Реформаторски блок" беше в коалиция с ГЕРБ, темата беше на масата и тогава ГЕРБ се скриха, защото е много болезнено да определиш границата на енергийна бедност и да кажеш на хора, които не са богати, че не са и бедни. И да сложиш границата между хора, които ще получат 100% грант, 50% грант, или ще получат единствено изгодни условия за заем. Неизбежно е, защото милиарди са средствата, които можем да получим и да използваме за енергийна ефективност и за сгради, и за предприятия, и които няма да можем да получим, ако не дефинираме енергийната бедност.
"Това е първостепенна задача за следващия парламент. Имаше такава идея и в предишните парламенти, но не се стигна до компромис. Това е условие и по Плана за възстановяване.
ОЩЕ: ЕП подкрепи плана от 2028 г. всички нови сгради да са с нулеви емисии
Във вторник Европейският парламент прие проектомерки за увеличаване на процента на саниране и за намаляване на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове. От 2028 г. всички нови сгради следва да бъдат с нулеви емисии. Жилищните сгради ще трябва да постигнат най-малко енергиен клас Е до 2030 г. и клас D до 2033 г. — по скала от A до G. Категория G съответства на онези 15% от сградите в националния сграден фонд на държавата членка, които имат най-лоши характеристики към момента на въвеждането на скалата.
Само че има и доста проблеми, свързани с липса на суровини и на работна ръка. Според Кънев всичко това е отразено в директивата, но тя няма как да даде решение, защото "законодателството не дава отговори на пазарни проблеми".
"Предвидена е възможност да се отделят фондове за преквалификация – за всяка държава, която има адекватни планове за преквалификация, такива пари има, има и на европейско ниво решения. Но имаме недостиг на работна ръка. На фона на значителни икономически трудности Европа продължава да е на нулева безработица в последните три години – от най-бедната държава, България, до най-богатата. Недостигът на работна ръка е повсеместен проблем. И както фактът, че няма безработица, е добра новина, я има и обратната страна", заяви Кънев.
Страната ни е силно зависима от китайския пазар относно батерии, слънчеви панели и много други елементи. Също така около 40% от полупроводниците в света и над 50% от първокласните полупроводници се произвеждат в Тайван. Именно на тези въпроси се опитват да отговорят двете предложения на ЕК от тази седмица – Critical Raw Materials Act (предложението за регламент за критичните суровини) и предложението за регламент за въглеродно неутралната индустрия.
"И двете са съвсем на първо четене, но има позитивни знаци и се вижда тенденция на промяна в работата на ЕК – концентрират се върху улесняване на административното отваряне на нови производства", обясни Кънев.
Относно постигането на енергиен клас Е на жилищните сгради до 2030 г., евродепутатът каза, че това е "на ръба на възможното". Той обясни, че този клас е достатъчно широко дефиниран в еврозаконодателството, като няма да е един и същ в Нидерландия и у нас например.
"Заложената амбиция във времето е според мен спорна. Бях докладчик на законодателното становище в комисията по околна среда. Предишният вариант на директивата не е изпълнен никъде, той влезе в сила през 2018 г., а през 2023 г. влиза в сила следващото изменение. Донякъде Швеция и Нидерландия са постигнали нива, които са близо до целите. България е далеч от целите, но също така са Германия и Италия", каза Кънев.
"Отговорът се крие в решението да се опростят правилата и да се съкратят сроковете, което не знам колко е изпълнимо от гледна точка на ресурс в бизнеса – колко компании биха преориентирали ресурси. Въпросът е спешен и безкрайно важен, не можем да си затворим очите. Инфлацията за момента показа белези на леко успокояване, но не изглежда проблемът да приключва. Да чакаме, че цените на енергийните суровини ще се върнат на нормални нива, не е реалистична прогноза. Ще е наистина добре, ако максимално много финансови средства се канализират към проекти за енергийна ефективност", смята Радан Кънев.
