Работодателите отказват да продължават да плащат първите 3 дни болнични и напускат Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), докато въпросът не бъде решен. Това заявяват от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) в отворено писмо до премиера Бойко Борисов. Писмото е подписано от най-големите работодателски организации у нас – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.
"Настояваме и ще участваме в заседание на НСТС само ако и когато в дневния ред бъде включено предложение за решаване на въпроса за първите три дни болнични", категорични са от АОБР.
"Въпреки нашите усилия да се направи реформа, правителството планира да се запази статуквото. Години наред неглижирането на проблема с фалшивите болнични доведе до източването на огромен ресурс и от осигурителните фондове, и от работодателите", пишат бизнес организациите.
Работодателите са недоволни заради оттегленото предложение на управляващите за първия ден от болничните. Идеята разгневи мнозина и предизвика остри реакции, а синдикатите заплашиха с протести.
Промяната бе приета като несправедлива, тъй като има риск да принуди хората да ходят болни на работа и да накаже изрядните работници вместо измамниците. Единствено работодателите я защитиха, настоявайки да не плащат не само първия, а и следващите 2 дни от болничния.
В крайна сметка премиерът Бойко Борисов се вслуша в гласовете на недоволните и отмени спорното предложение.
АОБР са недоволни, че управляващите бавят нужните реформи в пенсионно осигурителната система и те отсъстват в бюджета за общественото осигуряване за 2020 г.
Те припомнят, че задължението им да плащат първите 3 дни болнични е въведено като временна антикризисна мярка за една година през 2010 г., а действа вече 9 години. Според тях това задължение отдавна трябвало да бъде отменено.
Работодателите смятат, че на практика са облагани тройно – чрез осигуровките, които внасят за своите работници, дължимите обезщетения за първите три дни от временната нетрудоспособност и изплащането на допълнителни възнаграждения за заместващи работници.
В същото време масовите злоупотреби през лятото и покрай прибирането на реколтата нарушават производствените графици и изпълнението на заявките, което води до плащане на неустойки за неспазване на договорените срокове.
Практиката да има още един почивен ден, когато официалният празник се пада в неработен ден, също допринася за увеличаване на злоупотребите с болничните, твърдят от АОБР.
Те предлагат и конкретни мерки за решаване на проблемите:
- незабавни промени в медицинската експертиза на работоспособността и уврежданията, вкл. отказа от приемане на Международната класификация на функционалността, уврежданията и човешкото здраве /ICF/ на СЗО;
- необходимост от ускорена подготовка за прилагане на последната 11-та ревизия на Международната класификация на болестите, МКБ-11 (ICD-11) на СЗО. МКБ-11 унифицира създаването, кодирането и използването на информация за новите диагностични и терапевтични процедури, осигурява съвместимост със съвременните електронни здравни приложения и информационни системи с цел пресичане на злоупотребите с краткосрочните обезщетения за временна нетрудоспособност, инвалидните пенсии, придобиване на права за социални помощи и услуги, и скъсяване на средния ефективен трудов живот;
- интеграция на регистрите и данните за осигурените лица, сключените трудови договори, на наети лица по служебни правоотношения и електронния здравен профил /лично здравно досие/ на българските граждани;
- въвеждане на адекватна оценка на риска вкл. по общини, населени места, икономически дейности, заемани длъжности, възрастови групи, издатели – лекуващи лекари и болнични заведения;
- обвързване придобиването на права на краткосрочни обезщетения и пенсии (осигурителен стаж) само срещу изплатени осигурителни вноски. Следва да се отбележи отново нарастващият брой и размери на осигурителните измами чрез начисляване на осигурителни вноски на фиктивно наети лица и последващо неправомерно изтегляне на обезщетения от ДОО и придобиване на фиктивен осигурителен, пенсионни права, право на гарантирани вземания за неизплатени трудови възнаграждения при несъстоятелност на работодателя;
- въвеждане на ефективни санкции и контролни мерки вкл. от страна на НЗОК, Агенция Медицински одит и Министерство на здравеопазването по издаването на т. нар. болнични листа;
- регламентиране на правомощия на службите по трудови медицина за допълнително потвърждаване (заверка) на издадените болнични листа за определен списък от заболявания, по искане на работодателя;
- внасяне на промени в приходната основа, инвестиционната политика и отказ от използване на средства предназначени за т. нар. Сребърен фонд за финансиране на текущи дефицити в публичния сектор;
- необходимост от отстраняване на противоречията между изискванията за категоризация на труда, регламентирани в КСО, свързани с условията на труда и характера на извършваната работа и действащата подзаконова нормативна уредба (Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, приета с приета с ПМС № 235/20.10.1998 г.) и др.
