Четирите работодателски организации се обявиха срещу административно увеличение на минималния осигурителен доход за секторите, в които не е постигнато споразумение между държавата, работодателите и синдикатите.
Освен това те са против минимален осигурителен праг, настоявайки хората да бъдат осигурявани върху реалната им заплата. Ако държавата не се вслуша в исканията им, работодателите заплашиха да напуснат социалния диалог. Така в началото на политическия сезон повишаването на осигурителните прагове се очертава като втора конфликтна точка между държавата и бизнеса след повишението на цените на тока, предаде Mediapool.
По последни данни в 38 сектора не са постигнати споразумения за нарастване на осигурителните прагове, а за останалите бе обявено, че е постигнат среден ръст от 8%. Законът дава право на социалния министър да наложи такова увеличение по административен път.
Бизнесът и правителството се оказаха с доста различни изчисления за това какъв ръстът на минималните осигурителни прагове за различните професии са договорени за следващата година. От Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) обявиха във вторник, че увеличението на минималните осигурителни доходи е по-малко отколкото представя Министерството на труда и социалната политика. Председателят на организацията Васил Велев заяви, че реално договореното увеличаване на осигурителните доходи е 6.2%, а не 7.5% и дори 8%.
Все още не е ясно обаче дали социалният министър Ивайло Калфин ще се възползва от правото си да разпростре договорения ръст в осигурителните прагове и за браншовете, където бизнесът и синдикатите не са постигнали договорка. Той вече обяви, че ще започне разговори със социалните партньори по този въпрос. Бизнесът е твърдо против увеличението да бъде наложено административно.
Работодателите смятат, че договореният ръст е висок и ще доведе до загуба на работни места, особено в съчетание с поредния ръст на минималната работна заплата, заложен в началото на следващата година.
От АИКБ цитираха данни от социологическо проучване, според което 65% от работещите казват, че повишаването на минималния осигурителен доход е довел до "посивяване" на трудовите отношения - например хора работят без договор, имат фиктивни договори, не ги осигуряват социално и здравно. При 74% пък това е довело до назначаване на непълно работно време.
Организацията за пореден път лансира тезата си, че минимални прагове изобщо не трябва да има, а хората да бъдат осигурявани върху реалните им заплати.
"Настояваме за осигуряване върху реалните заплати, а не върху определени прагове, тъй като те практически узаконяват сивия сектор и създават нелоялна конкуренция", коментира Велев.
Той посочи, че има 80 пъти разлика между най-голямото и най-малкото нарастване на размера на средния минимален осигурителен доход.
Най-голямо повишение има в сектора "Производство на мелничарски и нишестени продукти" – 18%, където средният осигурителен доход се увеличава със 100 лева. Двуцифрени са увеличенията при производствата на дървен материал и мебели, на изделия от слама, хартия и картон, както и при електрическите съоръжения и във всички видове строителство.
Той припомни, че в началото идеята на въвеждането на осигурителните прагове е била да се извадят на светло доходите на работещите, с течение на времето обаче това започнало да се превръща в бреме за бизнеса и да води до обратен ефект - сива икономика.
Ръстът в минималния осигурителен доход не е релевантен на ръст на инфлацията, БВП и средната работна заплата, каза Велев. И обясни, че колкото повече се доближава средната минимална работна заплата до средната работна заплата за страната, толкова по-голяма ще бъде безработицата.
Той посочи също, че не може да се сравнява трудът на висококвалифицираните работници от ИТ бранша с този на шивачките от някой цех, заради производителността на труда.
Според Александър Димитров от Българската търговско-промишлена палата определянето на минимални осигурителни доходи е във вреда на цели отрасли, но най-вече на малките предприятия. "Автоматичното им разпростиране работи в полза на едрия капитал. Под благовидния предлог за увеличение на заплатите ще изчезнат малките предприятия или дори цели отрасли. Настояваме да се преговаря на ниво предприятия – където има ръст производителността, естествено ще има и ръст на работните заплати. Всичко това трябва да става с точно определени критерии и един от тези критерии е производителността на труда“, коментира Димитров.
