Прогноза: Изпращаме 2024 г. като най-горещата година в цял свят

Текст под снимка: Инсталирани 120 м² охлаждащи павета от мидени черупки в двора на училище „Соуза-Мендес“ в Бордо, Франция. Система за събиране и съхранение на дъждовна вода захранва инсталацията.

Да поговорим за явлението градски топлинни острови през 2025 г.

Прогнозата на Службата на Европейския съюз за изменението на климата "Коперник"  (C3S), цитирана от "Ройтерс" съобщи преди дни "почти сигурно е, че тази година ще засенчи 2023 г. като най-горещата в света, откакто се води статистика.“ Всички ние сме свидетели, че в градовете все по-често наблюдаваме високи температури, които естествено са особено интензивни през лятото и са по-високи, отколкото в малките населени места.  Това води до появата на т.нар. градски топлинни острови.

Още: Горещи идеи за зелено бъдеще: Топлофикационни системи на утрешния ден

И ако синоптичните прогнози за догодина се оправдаят, то зимата е подходящо време да помислим как можем да се справим с градските топлинни острови. Те възникват, когато в даден град, температурите са много по-високи от тези в крайградските зони или периферията на населеното място. Разликата в температурата е свързана с това колко добре повърхностите на средата поглъщат и задържат топлината.

Повечето хора от големия град предпочитат в горещините да бъдат сред природата, на село, на вилата, някъде, където има и река наблизо, и това е съвсем естествено. Като правило в дните наречени „горещници“, обикновено през юли, температурата в големия град е с няколко градуса по-висока, отколкото в малкото село. Дори и да са еднакви температурите, то те се усещат като по-високи в града.

Основните фактори, които образуват градските топлинни острови са плътната застроеност и асфалтираните повърхности – бетонът, асфалтът и други градски материали абсорбират и задържат слънчева топлина през деня, а през нощта я излъчват обратно. Това води до повишаване на температурата, особено в тъмната част на денонощието. Зелените площи в града, в сравнение с околните села и местности са значително по-малко. Важно е да си даваме сметка, че растителността намалява температурата чрез процеса на изпарение, а липсата на зелени площи засилва ефекта на топлинните острови. Човешката дейност и енергийното потребление също допринасят за повишените температури от климатичните инсталации, транспорта, особено от градския трафик и от промишлените дейности.

Като цяло градският микроклимат  е фактор при образуването на градските топлинни острови. Заради високите сгради и тесните улици циркулацията на въздуха почти спира, а това затруднява охлаждането на района и засилва ефекта от натрупаната топлина. И накрая всички жители на големия град знаят, че за разлика от селските райони, където температурите бързо падат вечер, в града топлината остава и се излъчва обратно в градската атмосферата чак до малкте часове на нощта.

Още: „Веолия“ и Саудитската инвестиционна компания за рециклиране подписват меморандум за разбирателство

Градските топлинни острови са пряко свързани с климатичните промени и глобалното затопляне - едно от основните предизвикателства пред човечеството в XXI век. Това обаче не означава, че не можем да им противодействаме, тъкмо обратното.

Добре би било да увеличаваме зелените площи, да използваме светлоотразителни и топлоизолиращи материали в строителството и други урбанистични решения за по-добра вентилация.  

В България и по света има практики, които успешно се прилагат, например “умни” системи за овлажняване на пътните платна  с овлажняващи завеси – дори в редица френски градове се експериментира с т.нар. овлажняващи павета, произведени от порести композитни материали след рециклиране на определени отпадъци, които вършат добра работа. Системата впръсква вода от резервоари със събрана дъждовна вода под паветата, и това прилича на капково напояване, а на практика охлажда повърхността чрез постепенното изпаряване на водата отдолу нагоре. Подобно решение с използване на дъждовна вода, съхранявана и предварително пречистена за този вид употреба чрез канавки за отстраняване на замърсяването са разработени от „Веолия“  и са разположени в паркови зони в няколко френски града. Използването на вода за понижаване на температурите е едно добро решение, което може да понижи температурата на земята с 10 до 15 °C, а температурата на въздуха - с 5 до 8 °C.

В условията на климатични промени трябва да си дадем ясна сметка, че градските топлинни острови крият много рискове. Температури над 35 градуса по целзий са опасни за здравето на хората и за качеството им на живот. Високите температури оказват и сериозни последици върху околната среда, като например повишено замърсяване на въздуха и по-голямо потребление на енергия.

Още: За да има България вода: Спасението е в иновациите - опитът на "Софийска вода"

В Европа около 4 % от смъртността през лятото се дължи  на горещините. По време на летните жеги болниците за спешна медицинска помощ непрестанно предупреждават за опасност от дехидратация, слънчев удар, умора, главоболие и други подобни симптоми. Тези последици могат да бъдат много опасни и дори застрашаващи живота на хората в големите градове.

Изходът е да се адаптираме и да действаме решително за справяне с  температурите в градските пространства и повърхностите, които поглъщат топлина през деня и я отделят вечер, като не позволяват на градовете да се охлаждат.

Градските топлинни острови са един от най-лесните начини да осъзнаем как човешкото въздействие      променя      нашата планета. В края на краищата тротоарите, паркингите и небостъргачите нямаше да съществуват, ако ние - хората не ги бяхме построили.