България е от 2 години в дефлация, у нас е подценена дълговата криза, а реалният сектор и пазара на труда регистрират анемично развитие, заяви в началото на своето изложение на конференцията "Алтернативни решения на банковите кризи" проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България, предаде БГНЕС.
Проф. Петков запита може ли в България да има печеливш и стабилен банков сектор, според отчетите, при непрекъснато падане на доходите на населението в бедна държава. Според него няма логика най-високите индекси на печалба при банките в ЕС да са в България и Румъния. Той припомни, че по ниво на минимална работна заплата в Европа след нас е само Албания, която, обаче, не е член на ЕС.
Проф. Петков констатира, че банковата статистика у нас е сред най-непрозрачните - няма, например, информация колко са точно лошите кредити. А равнището на кредитиране вече шеста година стои на едно и също ниво - трудно е да се намери и изгоден кредит с цел инвестиции. Законите, заяви той, работят в полза на банките, а те обявяват непосилни за потребителите условия. Стабилността ни в момента се крепи, колкото и странно да изглежда, на сивата икономика и на превода на парични средства в страната от емигрантите зад граница. В своето изложение той препоръча алтернативни мерки за справяне с кризисните ситуации като отговорното микрокредитиране, модела на универсалния кредит или въвеждане на базов доход.
Какви точно са мерките и какви дългове ни чакат в бъдеще според прогнозата на икономиста - научете в Expert.bg.
