Стокообменът между България и РС Македония през изминалите почти четири години, откакто бе сключен Договорът за приятелство и добросъседство на 1 август 2017 г., е останал почти непроменен. Това сочат данните предоставени на БГНЕС от Министерството на икономиката.
Ако икономиката и търговията са факторите, които помагат за премахването на недоразуменията между отделните държави, то София и Скопие едва ли могат да разчитат на тях, за да разрешат съществуващите затруднения.
През 2017 г. двустранният стокообмен е възлизал на 735.2 милиона евро, а през 2020 г. – 736.3 милиона евро, т.е. нараснал е с нищожните 1.1 милиона евро. Да, затова има и обективни причини – миналата година бе белязана от пандемията от коронавирус, която се отрази негативно на търговските отношения между всички страни, но данните от първото тримесечие на тази година, когато последиците от пандемията започнаха да се преодоляват не свидетелстват за бързо възстановяване на двустранната ни търговия.
През разглеждания период от 2017 до първото тримесечие на 2021 г., когато имаме последните официални данни, стокообменът се движи между 735-750 милиона евро, т.е. той е далеч от своя потенциал и дори не достига 1 милиард евро. Тази цифра остава само като пожелание в речите на различни политици от двете страни на границата. Така търговските отношения с България след 4 години управление на Зоран Заев малко се различават от това, по времето, когато на власт беше Никола Груевски.
Плюс е, че България през всичките години запазва положителното си салдо и като изключим пандемичната 2020 г. отбелязва плавно нарастване. При РС Македония резултатите са по-лоши. В две от четирите години имаме спад от -2,1% и -8% през 2018 г. и 2020 г. съответно. През първото тримесечие на 2021 г. РС Македония още не се е оправила от кризата и износът за България продължава да върви надолу, регистрирайки свиване от -4%.
Единствената година, в която има наистина сериозно нарастване на стокообменът е 2017 г., когато и България, и РС Македония увеличават съществено търговията си с 12,8% и 27% съответно. Но тук трябва да се има предвид, че Договорът беше подписан от премиерите на двете страни Бойко Борисов и Зоран Заев във втората половина на годината. Т.е. ефектът от този бум е консумиран в навечерието на подписването на важния документ.
Разбивка по години
През 2017 г. стокообменът между България и РС Македония възлиза на 735.2 милиона евро, като отбелязва двуцифрен ръст от 12.8%. Търговският баланс е положителен – положителното салдо е 79 милиона евро. Страната ни е изнесла стоки и услуги на обща стойност 407.1 милиона евро, което е ръст от 3.5%, а е внесла – 328 милиона евро. Ръстът на РСМ е 27%.
През 2018 г. стокообменът ни нараства с 1%, достигайки 742.8 милиона евро. От тях България е изнесла стоки и услуги на стойност 421.6 милиона евро или ръст от 3.5%, а е внесла за 321.25 милиона евро. Тази сума е спад от 2.1% спрямо предходната 2017 г. Положителният баланс е 100.3 милиона евро.
През 2019 г. двустранната търговия достига най-големият си обем за разглеждания период 750 милиона евро или нарастване с 0.9% спрямо 2018 г. е 424 милиона евро, което е минимално увеличение спрямо предходната година – 0.1%. От РСМ внасяме стоки за 326.8 милиона евро, което е увеличение с 1.9%. Положителният баланс е 97.2 милиона евро.
Пандемичната 2020 г. стокообменът е 736.3 милиона евро или е намалял с 2%. Кризата не се е отразила на България, защото през тази година нашият износ нараства с 2.7%, достигайки най-високата си стойност от 435.7 милиона евро. В същото време вносът от РСМ се срива с 8% до най-ниската си стойност от 300 милиона евро. През тази година е регистриран и най-големият положителен баланс в наша полза 135 милиона евро.
За първите три месеца на тази година двустранната търговия възлиза на 180 милиона евро. Тя нараства с 3.8% спрямо първото тримесечие на 2020 г., когато България още не беше навлязла в пандемията от коронавирус. Българският износ е за 111 милиона евро, а вносът – 69.1 милиона. Положителното салдо само за първите три месеца е почти 42 милиона евро.
България изнася за РСМ основно нефтени масла, електрическа енергия, сурови или необработени тютюни, слънчогледово масло. В същото време внася оловни, цинкови и медни руди и концентрати. Т.е. преобладават стоки, които не са с висока добавена стойност.
Справка на Националната агенция по приходите показва, че гражданите на РС Македония са втората най-голяма група на чуждестранните работници в страната ни след руснаците. Тази тенденция е стабилна през всичките пет години от 2015 до 2020 г., т.е. още преди подписването на Договора. Македонците са повече от следващите две големи групи на работещи чужденци у нас – от Турция и Украйна.
Още: Радев към Заев: Европейската перспектива пред РС Македония е от огромно значение за нас (ВИДЕО)
