Българската стопанска камара (БСК) изрази категорично несъгласие с предлагани промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които дават по-големи правомощия на служителите на Националната агенция за приходите (НАП). В становище от БСК заявяват, че на приходната агенция и нейните служители се предоставят неприсъщи функции, специфични методи и инструменти, използвани от органите на дознанието и следствието, за които служителите нямат необходимата подготовка.
В законопроекта за изменение и допълнение на ДОПК се вмъква чл. 59а с текста "органът по приходите да може да изисква пояснения от страна в ревизионното производство по реда на чл. 45 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)".
В сега действащия кодекс във втори раздел относно защитата на лицето, дало писмени обяснения в чл. 59 се казва, че "по искане на органа по приходите и по искане или със съгласието на третото лице, дало писмени обяснения, органите по Наказателно-процесуалния кодекс могат да вземат мерки за неговата защита при условията и по реда за защита на свидетелите, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс".
Коментирайки мотивите за промените в ДОПК, от БСК заявяват, че не е представена оценка на въздействието на необходимия допълнителен административен капацитет и бюджетни разходи и очакваните ефекти.
Предлаганата промяна ще доведе до повишаване на разходите на бизнеса и в частност на малките предприятия, ще нарасне необходимостта от ползване на юридически консултации и адвокатски услуги, аргументира се още работодателската организация.
Според БСК също така се разширяват инструментите за селективен натиск върху бизнеса, конкретни физически лица – служители и собственици на съответните дружества при неизяснени процедури и условия за осъществяване на непосредствени контакти с длъжностни лица, създават се допълнителни възможности за корупционни действия и практики от страна на служителите на приходната администрация.
Предложенията увеличават значително административната тежест, категорично не съдействат за съкращаване сроковете за приключване на административните производства и силно контрастират с нереализираните предимства и възможности на електронните услуги, управление и контрол върху стопанската дейност и администриране на данъчните задължения, категорични са от Българската стопанска камара.
БСК също така е и против отмяната на правото на данъчно задължените лица (ДЗЛ) да получават присъдени в тяхна полза суми, обезщетения и направени разноски при спечелване на дело, което се предлага с премахването на чл. 129 от ДОПК. "Това означава НАП да не носи отговорност за неправомерни своите действия и тежестта в съдопроизводството да падне изцяло върху ДЗЛ, независимо от изхода на съответното производство“, се казва в мотивите на камарата.
Друга предложена промяна - заличаване на действащия чл. 236, също среща неодобрението на БСК, тъй като по този начин се отнема правото на длъжника при несъгласие да поиска възлагане на нова контролна оценка. По този начин не само му се нанася пряка вреда, но и го поставя в неизгодна и зависима позиция.
В позицията си от БСК предлагат още действащият принцип на "мълчаливи отказ" да се замени с "мълчаливо съгласие".
Законът за изменение и допълнение на ДОПК обединява три законопроекта за промени в закона, два от които внесени от Министерски съвет и един от депутата от Реформаторския блок (РБ) Петър Славов и група народни представители. Всички текстове са приети на първо четене в парламента, а сега се разглеждат в Комисията по бюджет и финанси.
Становището на БСК относно измененията в кодекса е изпратено на вниманието на Комисията по бюджет и финанси при 43-то НС, както и до всички парламентарни групи.
