За да се реши 30-годишният режим на водата в Плевен и Ловеч се размразява проектът за язовир „Черни Осъм“. Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова след проведената от премиера работна среща между министрите и областните управители в Министерския съвет, предаде bTV.
Още: "Идват ли по-добри времена за пенсионерите": Реформа може да удвои втората пенсия
Още: Заплатите, пенсиите и бюджетът: Христина Христова с анализ на състоянието на хазната (ВИДЕО)
На срещата бяха обсъдени безводието в страната, провеждането на честни и прозрачни избори и координацията между министрите и областните управители. През 60-те години на миналия век е разглеждана необходимостта от изграждане на язовир на рeка Черни Осъм, като първоначалната идея предвижда изпълнение на бетонна язовирна стена с височина от 100 метра. Строителството на язовир ,,Черни Осъм“ започва през 1986 г., а през 1990 г. е спряно поради изразено недоволство от местното население, опасения за негативно влияние на проекта върху околната среда и неизвършени отчуждителни процедури.
Още: Петър Димитров: Имало е проект за язовир край Плевен, но е спрян
„Засушаването е изключително важна тема и днес всички отговорни по ресора министри изложихме своите становища и предложения пред областните управители. Нужна е добра координация и комуникация между министерствата, областните управи и местната власт, за да можем да спестим загубите на питейна вода. Важен е и контролът в тези тежки дни за хората в страната“, коментира министър Коритарова. Тя информира, че са започнали и регионални срещи между областните управители, ВиК операторите и Басейновите дирекции по места. Целта е на регионален принцип да се коментират проблемите и предлаганите конкретни краткосрочни мерки.
Още: Украинските дронове спряха работата на най-голямата рафинерия в Южна Русия
Още: Електроразпределителните дружества ще получат стотици милиони безвъзмездна помощ
Според регионалният министър краткосрочните мерки, които веднага биха допринесли с резултат са отстраняване на повредите в най-компрометираните точки във ВиК инфраструктурата, която не е ремонтирана от 40-50 години, за да може да се намалят загубите на вода, както и въвеждане на контрол при отпускането на вода за напояване. „Не може приоритетно да се напоява при липса на питейна вода. Всеки трябва да има отговорност и съпричастност към проблема“, отбеляза инж. Коритарова.
Още: Къде се намира най-големият язовир в света
Още: Кремъл призна, че продажбите на руски газ за Европа са сложни
Още: Енергийният министър с първи коментар за евентуалната продажба на "Лукойл Нефтохим"
Регионалният министър отчете дейности на служебната власт за подобряване на водоснабдяването. Сред най-значимите, според нея, е активизиране на работата по сключване на споразумения с общините за проекти за рехабилитация и ремонт на ВиК мрежа в населените места, където са идентифицирани най-големите загуби.
"Апелирах и областните управители да има от тяхна страна контрол върху местната власт при изпълнение на проектите за рехабилитация на инфраструктурата, защото нашите ВиК дружества работят за своевременно отстраняване на големите аварии. По програмата за общински обекти в бюджета към момента има над 2300 подадени предложения, от които 452 са за рехабилитация на ВиК инфраструктура за над 1,5 млрд. лв. Това е началото и това трябва да бъде приоритет в следващите години на всички местни власти- да подават проекти, за да се предотврати загубата на питейна вода“, каза още инж. Коритарова. Срокът за реализацията на проектите е между 1 и 3 години в зависимост от големината на населеното място, дължината на мрежите и т.н.
Още: Нов милион за язовира, с който Доган стана известен като хидроинженер
Още: tbi bank изплати лихви на инвеститори в облигации
Още: Подписваме с Toshiba за ремонта на още един хидроагрегат от ПАВЕЦ "Чаира“
