Въпреки възражението на синдикатите и работодателите, служебното правителството одобри проект на закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 година. Основните акценти в проекта за актуализация са отделяне на допълнително средства за Фонда за гарантиране на влоговете заради кризата в КТБ, както и повече пари за здраве, социални плащания и МВР. Това трябва да стане чрез набиране на външен дълг от до 4,5 млрд. лева.
По отношение на министерствата, служебното правителство иска още 448,5 млн. лева. Най-много се предвиждат за МВР - 125,7 млн. лв. допълнително. От тях 110 млн. лв. ще отидат за персонал - заплати и осигуровки, като тук увеличението се аргументира и с ръста в заплатите на униформените тази година. 15,7 млн. лв. ще отидат за издръжка на ведомството.
За социалното министерство са предвидени 50 млн. лева. Парите са необходими за изплащане на помощи за домакинствата, социални помощи и програми за заетост, където има недостиг заради увеличения брой бенефициенти.
Извънредна субсидия от 24,2 млн. лв. се отпуска на здравното министерство заради липса на пари за психиатрична помощ, спешна помощ и болници в отдалечени райони. МЗ получи извънредни 11 млн. лв. за сходни дейности и преди седмица. По 16,4 млн. лв. ще получат регионалното и земеделското министерство, 14,7 млн. лв. са предвидени за транспортното ведомство за покриване на задължения по Дунав мост 2. Извънредни субсидии има и за военното министерство (10 млн.), Висшия съдебен съвет (10 млн. лв.), правосъдното министерство - 5 млн. лв., културното и външното министерство - 4 и 3 млн. лв. Допълнителни 92,1 млн. лв. ще отидат за осигуряване на доплащания от фонд "Земеделие", 77 млн. са предвидени за финансирането на европейски проекти и други непосочени разходи. Нови 100 млн. лв. ще получи и НЗОК.
Мотиви
Необходимостта от изготвяне на проекта произтича от невъзможността да бъдат постигнати заложените фискални цели по държавния бюджет за 2014 г. Причините за това са, от една страна, значително отклонение от допусканията по основни показатели в макроикономическата рамка и надценените прогнози за приходите по държавния бюджет, и от друга – необходимост от осигуряване на допълнителни разходи в някои бюджетни системи, сочи в мотивите си правителството.
Започналото още през 2013 г. намаление в международните цени на неенергийните суровини продължи и през текущата година. Допълнителен фактор, който ограничи номиналния растеж не само в България, беше по-силното от очакваното поскъпване на еврото спрямо щатския долар. Инфлацията в ЕС е на исторически ниски равнища, с тенденция това да продължи за по-дълъг период от очакването преди година. За България актуализираните прогнози предвиждат отрицателна инфлация на потребителските цени в размер на 1,1% при планирана в предишната прогноза положителна стойност от 1,8%. Дефлаторът на БВП също се прогнозира да бъде отрицателен в размер на 0,1% (предишната прогноза бе за положителна стойност от 1,5%), което отразява променената прогноза за размера на инфлацията.
Ревизираните прогнози за 2014 г. предвиждат реален ръст на БВП от около 1,5 на сто на годишна база, което е малко по-песимистичен сценарий от заложения в макрорамката към Бюджет 2014 ръст от 1,8 на сто. Въпреки малката промяна при прогнозата за растежа на икономиката за 2014 г., актуализираните макроикономически прогнози ревизират в негативна посока оценката за номиналния размер на БВП за 2014 г. с над 2,4 млрд. лв. (от 81 582 млн. лв. на 79 178 млн. лв.). По-ниският номинален размер на БВП при други равни условия означава понижаване на прогнозата за възможностите на икономиката да генерира по-високи данъчни приходи. Това се свързва с рискове за изпълнението на приходите по бюджета не само през 2014 г., но и в средносрочен план, и налага придържане към консервативен подход при планирането на приходите по националния бюджет.
Неизпълнение на приходите по държавния бюджет
Причините за прогнозираното неизпълнение на разчетите за приходите по държавния бюджет са комплексни – макроикономически, административни, нормативни и др. Надценена е прогнозата за икономическата ситуация и е подценено влиянието на неблагоприятното развитие на външната среда. Сред основните фактори могат да се посочат нереалистичните допускания на етапа на планиране за основни макроикономически показатели, все още слабото влияние на възстановяването на вътрешното потребление върху постъпленията от косвени данъци, задълбочаването на дефлационните процеси в икономиката, надценените ефекти от мерките за повишаване на събираемостта на приходите и др.
Основните данъци, по които приходите се прогнозират да бъдат по-ниски от планираните, са ДДС от внос, акцизи, корпоративни данъци и др. Актуализираните прогнози за приходите по държавния бюджет предвиждат неизпълнението на планираните параметри да възлезе на 1 061,8 млрд. лв. (1,3% от прогнозния БВП), което е разчетено в поправките.
Натиск от страна на разходите в редица бюджетни системи
Някои бюджетни системи са поставени в ситуация да не могат да изпълняват своите функции и отговорности след като разходните им тавани бяха намалени за последните четири месеца на годината. В МВР, например, където над 80 на сто от разходите се формират от разходите за персонал, се създава обективна невъзможност бюджетът за годината да обезпечи изпълнението на вменените му функции и отговорности. Проблемът в системата на министерството се изостря допълнително от приетия Закон за МВР, с който се предвижда увеличение на разходите за възнаграждения, материалното и социалното осигуряване за служителите, без в бюджета за 2014 г. на министерството да са планирани средства за тази цел.
Недостиг се очертава и при финансирането на социални плащания по бюджета на МТСП поради увеличения брой бенефициенти при осигуряването на социална закрила на най-уязвимите групи от населението, тези в неравностойно положение, както и за гарантиране подкрепата на децата и семейството.
Министерството на здравеопазването изпитва трудности за обезпечаването на необходимото финансиране на психиатричната помощ, хемодиализата, лечението на болни от ХИВ/СПИН, финансирането на спешната помощ, както и за финансово подпомагане на лечебни заведения за болнична помощ в отдалечени и трудно достъпни райони, в които липсата на здравни звена представлява сериозен риск за населението.
Заради проблемите с недофинансиране в министерствата е предвиден ресурс за структурни и допълнителни фискални мерки в размер на 448,5 млн. лв. (0,6% от прогнозния БВП), който е обособен в резерва за непредвидени и/или неотложни разходи.
Промяна на фискалната цел за салдото по държавния бюджет
Предвидено е влошаване на салдото по държавния бюджет с 1 510,3 млрд. лв. (1,9% от прогнозния БВП) спрямо досегашните разчети, с което дефицитът по държавния бюджет за 2014 г. става в размер на 2 846,5 млрд. лв. (3,6% от прогнозния БВП).
Освен по държавния бюджет, сериозно напрежение съществува и в други бюджетни системи, което допълнително влошава прогнозата за размера на дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) за 2014 г. Влошаване на бюджетното салдо спрямо заложените параметри за 2014 г. се очаква главно по сметките за средствата от Европейския съюз на Националния фонд и бюджета на НЗОК. Поради тази причина е посочено, че се налага и ревизия на прогнозата за размера на дефицита по КФП след отразяване на влошаването на салдото по държавния бюджет и други бюджетни системи.
Разчетите предвиждат влошаване на годишната прогноза за дефицита на касова основа по КФП до 4% от прогнозния БВП (3 152,3 млн. лв.), като в тази оценка са отразени ефектите от мерките за повишаване на събираемостта на приходите и мерките за реализиране на целесъобразни икономии в разходите, основно по проектите по Публичната инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите".
В контекста на предлаганото увеличаване на дефицита и осигуряването на надежден буфер за ликвидна подкрепа се поражда необходимост от поемане на нов държавен дълг, респективно промяна на предвидените дългови ограничения за 2014 г., които да позволят да бъде обезпечено допълнително дългово финансиране в размер до 4,5 млрд. лв. в рамките на годината. В предвидения нов дълг е включена възможност за дългово финансиране с оглед предоставяне на ликвидна подкрепа в рамките на одобрената държавна помощ от ЕК в размер до 2,9 млрд. лв. или в рамките на същия лимит поемане на нов държавен дълг за предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в размер до 700 млн. лева.
Посочените обстоятелства налагат увеличение на допустимия максимален размер на държавния дълг към края на годината до 22,5 млрд. лв. (28,4% от прогнозния БВП).
Предвижда се максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през годината, да бъде увеличен с 2 млрд. лв. във връзка с предвидената възможност за издаване на държавни гаранции в полза на Фонда за гарантирането на влоговете в банки.
НЗОК
Правителството одобри и проект на закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. С него се осигуряват допълнително 100 млн. лв. за здравноосигурителни плащания за подлежащата на заплащане през 2014 година медицинска помощ по чл. 45 от Закона за здравното осигуряване, оказана на здравноосигурените лица. Това ще гарантира финансовата стабилност за системата и сигурност за осигуряване лечението на пациентите и за работата на изпълнителите на медицинска помощ.
Средствата ще се преразпределят както следва:
- за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти за домашно лечение и диетични храни за специални медицински цели - 25 млн. лева;
- за здравноосигурителни плащания за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ - 10 млн. лева;
- за лекарствена терапия при злокачествени заболявания - 15 млн. лева;
- за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ - 50 млн. лева;
Средствата ще бъдат покрити с наличността в началото на 2014 г. по бюджетната сметка на НЗОК в размер на 100 248 хил. лв. За компенсиране на преразхода и за финансовата стабилност на системата ще се предприемат допълнителни мерки, свързани с контролните механизми на НЗОК, както и мерки по ограничаване разходите за лекарствени продукти.
Промяната се налага поради недостиг на средства в бюджета на НЗОК за 2014 г. към настоящия момент.
