Съветът за икономически анализи, създаден към Министерски съвет като част от Плана за възстановяване, представи първия си доклад. Той е на тема заетост и развитие на доходите в различните региони на страната. Един от основните изводи в него е, че общините Пловдив, Варна и Бургас се доближават по средна работна заплата и икономическа активност повече до регионите извън столицата и околностите ѝ, отколкото до София.
Председател на съвета е служебният вицепремиер Атанас Пеканов, а в структурата влизат 10-има уважавани икономисти от България и по света. Главният секретар е доц. Пламен Ненов - професор в Норвежкото бизнес училище и икономист в Норвежката централна банка, завършил Масачузетския технологичен институт (MIT) в САЩ. Той е автор и на първия анализ на съвета.
"Териториалните икономически дисбаланси у нас имат потенциално сериозни социално-икономически последствия. Настоящият анализ представя основните факти за тези дисбаланси – някои са добре познати, други са нови. Целта е анализът да служи като отправна точка за последващи дискусии и последващи анализи по темата", коментира Ненов.
Той представи динамиката на реалната средна работна заплата и икономическата активност, т.е. съотношението местна заетост/население в трудоспособна възраст, през 21 век до Covid-пандемията. София и околността – Перник и по-голямата част от София-област, са част от един регион, казва анализаторът, аргументирайки се с "трудовата миграция".
"Има сериозно и ускоряващо се разделение между региона на София и останалата част от страната. В началото на 21 век София не се различава по заплащане, но към 2019 г. заплащането там е средно около 2 пъти по-голямо в сравнение с останалите области. По отношение на икономическата активност също има увеличаваща се разлика за тези две десетилетия", заяви доц. Ненов.
Относно икономическата активност – втората област след София, която дори бавно я настига, е Габрово. Но тя е една от най-малкките по отношение на население. Тук са важни траекториите на заетостта и трудоспособното население – увеличаващата се икономическа активност в София се дължи основно на увеличение в заетостта. Това е така и за останалите области до кризата през 2009 г. След това има трайна стагнация в заетостта. Аргументът за намаляване на активността е намаляване на населението в трудоспособна възраст, като основен фактор е емиграцията.
Между София и останалите области има също така раздалечаване на местния БВП на глава от населението. Разликите започват да се трупат след 2004 г. Извън София и околностите се наблюдава леко намаляване на ръста на БВП. От 2000-2019 г. в София средно той расте с 6% на година, а в останалата част на страната - с около 3%. "Това е много добър растеж на София и околността, надеждата е и останалата част да започне да настига. София е с 3 пъти по-висок е БВП на глава от населението към края на периода, т.е. 2019 г., спрямо останалите региони", коментира авторът на анализа.
В доклада се разглеждат и разликите между регионите на ниво общини. "Бургас, Варна и Пловдив – възможно е тези градове да следват траекторията на София и разликите, които се натрупват, да са между големите градове в България и малките общини. Но това, изненадващо, не е така. Бургас, Варна и Пловдив следват останалата част на страната както по отношение на средна работна заплата, така и по отношение на икономическата активност. За тези три общини икономическата активност не се възстановява след кризата. Там населението намалява, но с по-бавни темпове", заяви доц. Ненов.
По отношение на еврофондовете София е основен бенефициент на глава от населението за целия период, във втория програмен период има настигане на по-малки общини с ниска безработица. Но при Бургас, Варна, Пловдив и други общини трансферите са доста ниски, каза още анализаторът.
При трансферите от националния бюджет – за по-малките общини има ускоряване на трансферите на глава от населението в сравнение с по-големите градове.
ОЩЕ: Най-високата заплата пак е в Челопеч - близо 3000 лв., вижте топ 10
СТАТИСТИКАТА НА НСИ ЗА 2022 ГОДИНА!
