"Още в първите месеци на пандемията заявихме с бизнеса, че е нужен втори пакет, и той трябва да бъде до 3-4 млрд. лв. ориентиран към бизнеса и населението. И то с хоризонт идващата есен, която няма да е никак лека. Нашите очаквания са, че безработните ще се вдигнат с 50-60 хиляди минимум – ще стигнем до 300-330 000 безработни с 90 000 новорегистрирани от началото на пандемията. Трябват мерки към много различни категории. Предлагаме различни мерки за закрила. Минималното обезщетение за безработица трябва да се вдигне поне с 30%, и то буквално от утре. В момента около 30 000 души получават 190 лв., което няма как да бъде нещо, с което може да живееш, независимо къде. Друга мярка, за която настояваме. Платен отпуск допълнителен за гледане на дете – нови 15 дни - или при карантина в детската градина или в училище, което очакваме още през септември. Трябва да се харчи смело, стига с тази пестеливост, която в един момент, най-бедната държава я постави и като отличник по отношение на общия ресурс. Да ви кажа, средният дефицит в ЕС в момента е над 8% спрямо съответните държави-членки, нашият е под 3%. Така че имаме резерв. Очаквам не малка част от предложените от нас мерки да ги има в пакета, който се очаква да предложи правителството. И даже очаквам да бъдат доста щедри, не заради изборите, а защото се забавиха- трябваше още през май да го направят. Искаха през май да изчакат да видят какво ще стане, вече е ясно – прогнозите са готови и вече трябва да го направят." Това каза в ефира на БНТ предиздентът на КНСБ Пламен Димитров по повод очакваните предложения на управляващите за втори пакет от мерки заради кризата, породена от коронавируса.
Бонуси за пенсионерите и ваучери за храна обмислят управляващите
Той използва като аргумент неразплатените обществени поръчки в сферата на строителството и индустрията: "350 млн. лв. стоят неразплатени за свършена работа в строителството и в индустрията – пари, които трябва да се платят от обществени поръчки. Там са и заплати на хората, и увеличения, които се очакват, т.е. има какво да се направи. Тези 4 млрд. лв. са голямо число, но според мен са крайно необходими да бъдат наляти в икономиката и в домакинствата буквално следващите няколко месеца", каза той.
От думите на Пламен Димитров стана ясно, че синдикалната организация вижда основания за протести, но не и за организиране и участие в национална стачка, към каквато протестиращи призовават от сряда, 29 юли:
"Ние направихме едно експресно изследване 960 от нашите синдикални председатели, което е около 1/6 от тези в КНСБ, бяха попитани за тяхното отношение към протестите. Какво те биха искали да видят като промени. Около 70 % смятат, че има основание за протести – те лежат в руслото на несправедливост в по-широк план – социален. На второ място - несправедливата приватизация, разпределението на обществените ресурси, което води до подобна констатация и естествено, влиянието на олигархични кръгове и корупция в управлението. На трето място се поставяха доходите като искания за промени. Ние имаме около 300 000 члена, което са около 15% от всички работещи в България. И нашето решение е, че по-скоро трябва да се променят политики с конкретни искания. Под 20% от попитаните лидери, казаха, че трябва да се включим в организирането на протестни и стачни действия. Останалите казват, че трябва да правим други неща. Та накратко, условия за включване на КНСБ в национални стачни действия, тъй като Национална стачка е няма в нашето законодателство, според нашите лидери няма такива налични условия, макар че исканията на протестите в тази част, формулирани около това, което казах – липсата на справедливост, доходи и неравенствата, това се припознава като основание и искане за конкретни действия в тази посока.", коментира Димитров.
Нужни ли са предсрочни избори сега? Там разделението (бел.ред. според проучването между синдикалните лидери в КНСБ) е горе –долу по равно. Смяна на министри, и то не толкова като лица, а смяната на политики очакват хората, и то бързо,т.е. не някога във времето, а буквално утре. В сферата на доходите очакванията са за увеличение на доходите с 20 и повече процента. Може да звучи нереалистично, но това се очаква, затова и ние искаме увеличаване на минималната заплата – по-голямо от планираното. Смятаме, че от 1 януари минималната заплата трябва да стане поне 700 лв. с хоризонт 2022г. – 800 лв., и преди да влезем в еврозоната – дай боже, както се планира 2024г. – минималната работна заплата да стигне 500 евро, т.е. 1000 лв. което е постижимо и реалистично, смята синдикалният лидер.
Трябва да се подобри диалогичността с финансовото министерство смята Димитров и допълни, че е време да се отвори темата за промяна на данъчната политика в България: "Мисля, че там трябва да се повиши диалогичността. Вярно е, че финансовото министерство е най-консервативното във всяко правителство, но неравенствата са причина за усещането за несправедливост. Те се генерират или от недобро разпределение на доходите, генерирани от предприятията, или пък чрез преразпределение на данъчната политика. Естественият път за нас е да отворим най-сетне темата за промени данъчната политика в България – тя да бъде направена по-справедлива. Като говоря, от една страна, за преструктуриране на приходите – преместване на данъчното бреме от хората, от друга страна, вътре в целия механизъм да говорим за намаляване на бремето върху хората, подчерта синдикалният лидер.
Козметични промени в кабинета "Борисов 3" - сменят петима министри (ВИДЕО)
