35% от населението са енергийно бедните в страната. Това каза президентът на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров в сутрешния блок на БНТ във връзка ръста на цената на тока и след като парламентът прие на второ четене специалния законопроект за управление на приходите и разходите, който ще действа временно до приемането на държавния бюджет за 2025 година.
По думите му увеличението на елелектрическата енергията за бита от 1 януари 2025 година генерира още около 120 хиляди енергийно бедни.
"При 638 лева праг на бедност и този ръст на цената на електрическата енергията, методиката генерира 1.920 милиона случая за енергийно подпомагане", добави още Димитров.
Синдикатите чакат бюджет 2025 г. до две седмици
"Смятам, че в следващите максимум две седмици бюджетът за 2025 година трябва да се дооправи, както и да звучи според желанието и приоритетите на новото правителство и да започне хода на неговото приемане, така че преди края на март най-късно той да бъде приет", каза той и отбеляза, че обикновено са нужни шест седмици, за да мине цялата бюджетна процедура. ОЩЕ: Депутатите одобриха специалния закон до приемането на бюджета
Президентът на КНСБ обърна внимание, че специалният закон преди приемане на бюджета действа до края на март. Той повтори мнението си, че специалния закон не че решава нещата в България, а замразява състоянието, както е било към края на миналата година.
Той даде пример със сферата на средното образование, където обещанията на политиците важат, но законови норми няма. "Учителите търпеливо ще изчакат следващите няколко седмици. Всички очакват със задна дата да получат своите увеличения, които са били законово регламентирани", каза още Димитров.
Данъчната политика
Според него данъчната политика не може да бъде тема табу. "Смятам, че трябва да се отиде към едно преразпределение на данъчната тежест. Това не значи непременно вдигане на всички данъци. Смятам, че трябва да бъдат намалени някои данъци, други трябва да бъдат увеличени. Ние от 10 години предлагаме една формула 15-15-15-15. 15% ДДС, тогава ще има таван на цените, 15% корпоративен данък, 15% данък дивидент и 15% данък върху доходите с необлагаем минимум, равен на минималната заплата", обясни Димитров.
Президентът на КНСБ коментира и споровете около нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното. "Продължавам да твърдя, че намаляването на ставката на ДДС не води след себе си до намаляване на цената на дадена услуга или стока. Сивият сектор може да се намали по други начини. Не съм сигурен дали намалява сивият сектор. Знаете ли колко са заплатите в хлебопроизводството - между 1500 и 1800 лв. Ако това е реалният им доход, не съм сигурен, че това е справедливо", коментира още той. ОЩЕ: Хлябът стана повод за скандал: Депутат от "Възраждане" и шефът на КНСБ си крещяха в парламента
