Отписването на дълговете на религиите било заради чуждо влияние, твърди Горанов

"Едно от вероизповеданията дължи по-голяма сума, но ако не се опростят дълговете, целта за спиране на влиянието отвън нямаше да бъде осъществена." Това каза министърът на финансите Владислав Горанов пред журналисти във връзка с опрощаването на дълговете на вероизповеданията.

Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина 

Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години

„Случаят действително е по-особен. Тук не говорим за стопански или търговски субекти, а за регистрирани вероизповедания.

Основната цел на закона, както е известно и след участието ми в КСНС беше в максимална степен и бързо да намалим възможните влияния на външни разузнавателни служби и външни влияния върху отделните вероизповедания, които да ги тласкат като мрежа за нездравословно влияние върху процесите в нашето общество.

Това, което се оказа е, че едно от вероизповеданията действително дължи по-голяма сума и ако не се беше взело това решение във вида, в който днес на първо гласуване се подкрепи, на практика целта на закона скоро нямаше да бъде изпълнена. Т.е. през цялата 2019 г. полагащата се субсидия за това вероизповедание нямаше да достига дори за покриването на тези задължения.

Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"

Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна

Те биха могли да бъдат реализирани чрез продажбата на религиозни имоти, но това е изключително чувствителна тема“, коментира Горанов.

По думите му размерът на сумата представлява относително малка сума на фона на 40 млрд. приходи в бюджета.

На въпрос дали това може да се счита за държавна помощ, Горанов заяви, че такива могат да се предполагат, доколкото вероизповеданията осъществяват търговска дейност и има конкуренция между тях, каквито са предпоставките за държавна помощ. „В случая обаче според мен не би трябвало да се говори за държавна помощ“, допълни Горанов.

По този начин Горанов на практика потвърди опасенията, че решението на парламента е от полза на Мюфтийството, изказано от БСП и "Обединени патриоти". Думите на Горанов изглеждат противоречиви, с оглед на факта, че при приетите в края на миналата година промени, бяха отпуснати допълнителни средства за религиите, но не беше забранено чуждото им финансиране.

Още: Германия отмени газова такса за съседните страни

Още: Енергийният министър: Нямаме официална информация за дерогация на санкциите върху "Газпромбанк" за Унгария

Приетият тогава законопроект предвижда отпуснатата субсидия да бъде по 10 лева на мирянин, а за такъв се счита всеки, който при последното национално преброяване се е определил за вярващ и последовател на дадена религия.

Сумата представлява основата на договорката между лидера на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов и председателя на ДПС Мустафа Карадайъ по Закона за вероизповеданията, още преди той да мине на второ четене.

Горанов съобщи по време на парламентарния контрол днес тревожна статистика, че по консервативни оценки почти половин милиард лева се губи ежегодно от некоректно отчитане на продажби и обороти.

"Над триста и тридесет от тях са от неплатени данъци и осигуровки в т.нар. кешови икономически сектори - заведения за обществено хранене, барове, дискотеки, търговци на дребно на храни и облека, места за настаняване, останалите - над 160 млн., са неплатени публични задължения от търговци, извършващи продажби през електронни магазини", каза министър Горанов.

Във връзка с това той напомни за предложените за обществено обсъждане промени в Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Целта на промените е борбата със сенчестата икономика. По данни, цитирани от министъра, спрямо 2014 г. с 50 на сто се подобрява събираемостта на данъчните приходи, или близо 14 млрд. лева повече, което надхвърля темповете на нарастване на икономиката.