Отпадане на банковата тайна при несъстоятелност на банки приеха на първо четене депутатите в Народното събрание. Това стана с промени в Закона за кредитните институции.
112 депутати гласуваха "за", 1 беше против и 1 се въздържа, предаде БГНЕС.
Поправките бяха изготвени от временната анкетна комисия за проверка на обстоятелствата, довели до фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). Законопроектът е подписан от представителите на всички парламентарни групи, които участват в комисията. Нито един народен представител не се включи в дебатите преди гласуването на поправките, въпреки че според юристи в тях са заложени някои неясноти.
Вчера в правна комисия при обсъждането на първо гласуване за измененията в Закона за кредитните институции "за" промените гласуваха всички 11 депутати, участвали в заседанието. Законопроектът мина с пълно единодушие през комисията, но бяха изказани и бележки. За промените се изказа депутатът от левицата Филип Попов. Той посочи, че те са за публичност и прозрачност. Според него целят единствено прозрачност и да стане обществено достояние цялата сага около КТБ.
"Интересът на обществеността към лицата, свързаните с тях дружества и политически партии налага създаването на основание за разкриване на банковата тайна за банка в несъстоятелност", пише в мотивите на законопроекта, който бе приет на първо четене в пленарна зала. Промените целят създаване на правна възможност след обявяване на банка в несъстоятелност да се разкрие банковата тайна по отношение на физическите и юридическите лица, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия, влоговете, сметките и кредитите на политическите партии и на лицата и техните семейства, които заемат висши държавни дружества, както и консултантските договори, договорите за наем и други възмездни и безвъзмездни договори между банката и лицата, заемащи висши държавни и други длъжности.
По искане на председателя на Фонда за гарантиране на влоговете и на министъра на финансите синдиците на банка в процедура по несъстоятелност ще трябва да оповестят публично в седемдневен срок сведения относно физически и юридически лица и размера на техните влогове, сметки и кредити, предвиждат промените.
Предвижда се предоставянето на сведения за физически и юридически лица и размера на техните влогове и сметки, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, ако тези лица са извършили разпоредителни сделки със своите влогове в периода след поставянето на банката под специален надзор.
Финансовият министър и председателя на Фонда за гарантиране на влоговете ще могат да изискат и сведения за физически и юридически лица, които са извършили уведомление за цесия и/или са направили волеизявление за прихващане след поставянето на банката под специален надзор. Синдиците ще трябва да предоставят публично и информация за договорите, по които липсва учредяване на уговорените обезпечения и надлежно вписване на сключените договори за учредяване на обезпеченията, както и за договорите, в които липсват заложените като обезпечение ценни книжа.
Публично ще бъдат оповестени и договорите със свързани лица или т.нар. кухи фирми, които са получавали кредити от дадена банка, след което на свой ред са се превръщали в кредитори.
