Високи изисквания, скъпо обучение и конкуренция за кадри от low cost компаниите води до недостиг на професионални пилоти в българските авиокомпании. Срещу високо заплащане до 4000 евро в Европа нискотарифните превозвачи „крадат“ подготвените ни авиатори от всички останали. Както в сфери, като медицината и образованието, качествени кадри вече липсват, защото бягат в други европейски държави за по-големи заплати, коментираха от авиационния бранш пред „Монитор“.
В момента конкуренцията на пазара води до недостиг на летци и заради това се налага внос от трети страни у нас, като Украйна, Македония, Сърбия и др. Така на практика 10% от пилотите на българските авиокомпании са чужденци. От бранша се оплакват, че у нас на чуждите кадри от трети страни в авиацията не разрешават да летят с дипломи за средно образование, за разлика от Европа и останалата част от света. Там се дава превес на квалификацията, а не на тапията за магистър. За пилот се изисква специално обучение и изпити, което у нас не е възможно, а не университетското образование, аргументират се шефовете на БГ компаниите за пречките за набиране на кадри.
Затова от години браншът иска въвеждането на държавна поръчка - граждански факултет в Долна митрополия, но от властите контрират, че това е държавна помощ. А тя не е възможна, защото ще бъде санкционирана от Европейската комисия.
Друго обучение в България не е възможно освен за аматьорски бревет, защото у нас няма достатъчно инструктори. Затова нашите летци отиват в чужбина да се обучават. Курсовете за пилоти в съседна Румъния не излизат под 8000 евро. За пилот на частни самолети курсистът трябва да е на минимум 17 години и задължително да има познания по английски език и изкаран курс по медицина по тамошните стандарти. Цената тук е в пъти по-висока – 8897 евро. За упражняване на други професии в областта (например мениджър на въздушния трафик) цената отново не е ниска – близо 6000 евро. Отново са задължителни бакалавърска степен на образование и навършени минимум 18 години.
Най-високата цена за курс е 43 000 евро, която е ATPL(A). Това е сертификатът, който е най-търсен в САЩ и Великобритания. Лицензът ATPL е най-високото отличие, което един пилот може да получи не само в тези две страни, но и по света. За да го придобие, бъдещият пилот трябва да се обучава 2 години и задължително да има познания по медицина, английски, математика и физика.
В Турция курсът за същия сертификат продължава между 14-16 месеца, като се състои от 800 теоретични и 205 часа, прекарани в практика. По време на обучението на учениците е подсигурен транспорт, както и квартира.
По данни на британския авиационен регулатор за кандидатстване за придобиване на ATPL(A) бъдещият пилот трябва да е на минимум 21 години и да притежава уменията за пилотиране на избрания от него тип самолет, който по-късно ще тества по време на проверка на уменията. Ако пилотът кандидатства за сертификат за пилотиране на Boeing 737, то той трябва първо да премине през обучение за неговото управление. Преди самия изпит кандидатът трябва и да има теоретична подготовка по авиоправо, метеорология, обща и радионавигация, принципи на летенето, планиране и следене на полети, общи познания по въздухоплавателните средства и др. Често пъти този тип подготовка се получава при курсовете за придобиване на други подобни сертификати, които са задължителни, преди да се получи ATPL(A). Освен тях пилотът трябва да има минимум 1500 летателни часа, от които 500 са за операции, извършвани от повече от 1 пилот, 200 са прекарани в полети в страната, 100 в нощни полети или такива, в които е бил асистент-пилот. Не повече от 100 часа пък могат да бъдат изкарани в подходящ симулатор.
При любителите през последните години има бум на желаещите да летят аматьорски. Общият брой пилоти от всички категории със свидетелства у нас са 1292, от които едва 12 са хората с бреветите за свръхлеки самолети, а около една четвърт са любители – 309. Любителският е най-често срещаният лиценз в леката авиация и е първата стъпка към кариерата като пилот в гражданската авиация. Професионалистите във въздуха са 397, а най-разпространеният бревет е за транспортни самолети – 517.
Кризата с кадрите ще се задълбочава. Очакванията са до 2037 г. броят на пътуващите със самолет да се увеличи двойно или това ще са по 8 млрд. на година, сочат данни на Международната асоциация на въздушния транспорт. Освен това броят на самолетите ще се удвои и ще има 50% ръст на частните возила.