Охлаждането на пазара на недвижими имоти у нас най-накрая се случи след година и половина на непрестанен възход. Сделките с имоти в България намаляват за първи път от края на 2020 година, когато за последно бе отчетено понижение в броя на покупко-продажбите, сочат изчисления на Actualno.com на база данните на Агенцията по вписванията.
Сделките с имоти през третото тримесечие на тази година намаляват със 7.23% спрямо същия период на миналата 2021 година до общо 62 459 броя. Това е първи годишен спад в броя на вписаните сделки от 18 месеца насам. За последно понижение бе регистрирано през последното тримесечие на 2020 година, когато сделките с имоти намаляха с 4.11% на годишна база. Оттогава насам, пазарът на недвижими имоти отчете 6 поредни тримесечия на ръст в броя на вписаните сделки. Възходът вървеше ръка за ръка с рекорден ръст в отпуснатите жилищни кредити и скоростно поскъпване на жилищата.
Охлаждането на българския пазар на недвижими имоти се очакваше, тъй като тази година започна с две последователни тримесечия на забавяне на растежа, което индикира, че сделките с жилища у нас може и да са достигнали своето пиково ниво. За сравнение, броят на вписаните сделки нарасна с 10.79% на годишна база през първите три месеца на 2022 година, след което растежът се забави до 4.3% през второто тримесечие, за да дойде първото понижение от 2020 година насам, отчетено през период юли-септември.
Пиковият момент за пазара, от гледна точка на ръст, бе второто тримесечие на 2021 година, когато сделките с имоти се изстреляха с над 60% на годишна база, основно заради ниската база от предходната година. Внушителният скок дойде след ръст на пазара от 17% през първите три месеца на миналата година. Третото и четвъртото тримесечие приключиха тогава с годишно повишение в броя сделки от съответно 19% и 22.7%.
Докато понижението от 2020 г. се дължеше на COVID-19 пандемията, която върна развитието на имотния пазар назад за около година, то настоящото охлаждане идва на фона на войната в Украйна, ускорената инфлация и влошената икономическа среда.
Въпреки отчетения спад трудно може да се говори за срив на пазара, тъй като броят на вписванията остава на високо ниво. Паралелно с това жилищното кредитиране е все така бурно, а цените на имотите не спират да растат. Жилищните кредити у нас нарастват с 18% а годишна база през месец август тази година до общо 15.58 млрд. лева, сочат данните на Българската народна банка. В същото време цените на жилищата скачат със средно 14.6% на годишна база през второто тримесечие, което е най-високият ръст от 14 години насам, сочат данните на Националния статистически институт.
Една от основните причини за горещия жилищен пазар през последната година и половина бе ускоряващата се инфлация, която провокира гражданите да търсят убежище за спестяванията си под формата на инвестиция в недвижим имот. От друга страна рекордно ниските лихви по ипотечните заеми само поощриха този процес, което не остана незабелязано от БНБ.
Централната банка многократно алармира, че комбинацията от покачващите се цени на жилищата и високата активност на пазара на жилищни кредити може да изиграе лоша шега на кредитори и кредитополучатели, в случаи на влошаване на икономическата среда. Според експерти, лихвите по кредитите у нас ще тръгнат нагоре през идните месеци в резултат на затягането на паричната политика на Европейската централна банка.
Годишната инфлация в България остава на 24-годишен връх през август, достигайки 17.7% или казано с други думи - инфлацията вече изпреварва поскъпването на жилищата.
Сделките с имоти в София намаляват с 15%
Сделките с недвижими имоти намаляват през третото тримесечие на всички основни пазари в България с изключение само на един – вездесъщият Несебър. От всички десет населени места у нас с над 1 000 имотни сделки за периода, единствено град Несебър постига ръст в броя на трансакциите.
Вписванията в София се понижават с 15.23% на годишна база до 7 402 броя за периода юли-септември. Имотните сделки в Пловдив намаляват с 9.94% на годишна база до 4 200 броя, а вписванията във Варна отчитат спад от 8.38% до 3 921 броя.
На фона на пониженията в големите областни градове, Несебър продължава да бъде в състезание със самия себе си, като отново изпреварва Бургас по-брой на имотните сделки, превръщайки се в четвъртия най-голям имотен пазар в България.
В периода юли-септември в град Несебър са вписани 3 107 броя сделки, което представлява ръст от 20.8% на годишна база. Атрактивната локация и тенденцията руски граждани да продават ваканционните си имоти у нас, навярно са в основата на високата активност на жилищния пазар в града.
В същото време броят на сделките с недвижими имоти в Бургас намалява с 14% на годишна база до 2 164 броя през разглеждания период.
Имотните сделки в Русе записват минимален спад от 3.24% на годишна база до 1 461 броя през третото тримесечие. Спад от 2.86% на годишна база до 1 186 броя вписвания на сделки през периода се наблюдава в град Пазарджик. Сделките с имоти в Плевен намаляват с 10% на годишна база през третото тримесечие до общо 1 167 броя.
Покупко-продажбите на жилища в Стара Загора също се понижават с 20.9% на годишна база до 1 112 броя в периода юли-септември 2022 година. Пазарът на недвижими имоти в Ямбол се свива минимално с 1.69% на годишна база до общо 1 046 броя сделки за периода.
Още: Започва ли охлаждане на пазара на недвижими имоти?
