Премахване на плоския данък и въвеждане на прогресивно облагане лансира ново изследване, представено в КТ "Подкрепа" от Нови леви перспективи. Докладът, озаглавен „Плосък данък или демокрация? За прогресивна данъчна реформа в България“, е съвместното изследване на Колектив за обществени интервенции и Солидарна България. Според авторите му Огнян Касабов, Ивайло Атанасов и Ваня Григорова плоският данък подкопава демокрацията в България и лишава българите от достоен живот.
Разликата между доходите на най-богатите и най-бедните в България е над 8 пъти при средно 5 пъти за ЕС. Близо 40% от българското население е изложено на риск от бедност и социално изключване, което е два пъти над средноевропейското ниво, се посочва в разработката. При представянето ѝ беше припомнено, че Европейската комисия определя ситуацията с неравенството и бедността в България като „критична", което се дължи на „ниските разходи за социална защита“, породени отчасти и от „липсата на прогресивност в данъчната система“.
Според изследването прогресивната данъчна реформа би намалила неравенството и насърчила икономическия растеж през засиленото потребление. Необлагаемият минимум съответно ще гарантира, че огромната част от работещите с месечен доход до 3000 лв. (над 95% от заетите) ще плащат по-ниски данъци. Или в точни числа - ако няма максимален осигурителен доход, в бюджета ще влязат 710 млн. лева, при 12% корпоративен данък ще дойдат още 415 млн. лева, а от 20% данък върху физическите лица с доход над 5000 лева - 267 млн. лева.
Ваня Григорова, член на КТ "Подкрепа", икономист и председател на "Солидарна България" отбеляза, че предложенията от доклада за въвеждане на прогресивен данък са залегнали и в официалното становище на КТ "Подкрепа" за бюджет 2019.
"От липсата на необлагаем минимум са засегнати най-тежко 810 000 български граждани, от които в бюджета постъпват над 29 млн. лв.", изтъкна тя и за сравнение посочи, че засегнатите от въвеждането на малко по-висок осигурителен доход са 102 000 души. Средствата, от които те ще се лишат сумарно за една година, са около 5 млн. лв. "Това очевидно трябва да се промени, особено от гледна това, че в 40% от държавите от ЕС няма максимален осигурителен доход, а се облагат целите доходи", подчерта тя.
Позовавайки се на американско изследване, Ваня Григорова подчерта, че всеки допълнителен долар, който влиза в джобовете на нискодоходните слоеве, добавя 1.21 долара за националната икономика. Същевременно, всеки долар в джоба на хората с висок доход, добавя само 39 цента към БВП. "Ефектът от това да оставим повече пари в ръцете на нискодоходните групи е с 3 пъти по-висок, отколкото – в сметките на високодоходните", категорична е Ваня Григорова.
