Сърбия вдигна мораториума за строеж на АЕЦ, 35 години след въвеждането му. Парламентът прие изменения на Закона за енергетиката, с които се отменя забраната, въведена в някогашната Югославия през 1989 година - три години след ядрената катастрофа в Чернобил. Тогава властите прекратиха ядрената програма на страната и затвориха единствения изследователски реактор в околностите на Белград, припомня Франс прес.
Още: Сирия забрани вноса от Русия, Иран и Израел
Още: ИПИ: Вратата за еврото е отворена от 1 януари 2026 г.
Кога Сърбия ще има АЕЦ?
Преходът към ядрена енергия вероятно ще бъде дълъг и скъп процес. Според неотдавнашно правителствено проучване оценките са, че пускането на ново ядрено съоръжение ще отнеме най-вероятно до две десетилетия, пишат сръбските медии, цитирани от БТА.
Още: Стана ясно колко ще струват новите реактори в АЕЦ "Козлодуй"
За да развива икономиката си, Белград разчита до голяма степен на запасите си от въглища. Сърбия обаче се е ангажирала с международни актове и със Зелената програма за Западните Балкани да стане въглеродно неутрална до 2050 г., т.е. без емисии на въглероден диоксид при производството на енергия.
Още: "След като влязохме в ЕС": България е получила над 30 млрд. от еврофондовете
Още: Европа с най-слаб растеж: Икономическата прогноза на МВФ за 2025 г.
Същевременно Сърбия внася почти всичкия си природен газ от Русия и Белград се стреми да разнообрази енергийните си доставки особено след началото на войната в Украйна. Миналата година Белград завърши газовия интерконектор към България, позволяващ на Сърбия да има достъп до природен газ от Азербайджан и от терминала за втечнен природен газ в гръцкото пристанище Александруполис.
С измененията на Закона за енергетиката се осигурява по-голяма енергийна сигурност на страната при преминаването към чиста енергия, хармонизира се местната регулаторна рамка с регулаторната рамка на ЕС, развива се функционирането на енергийната система, пише сръбският икономически порта „Нова економия”. Част от закона се отнася до Програмата за развитие на ядрената енергия в Сърбия. Програмата е разделена на три фази – изследване на това доколко е оправдано преминаването към развитие на ядрена енергия, разработване на програмата и осъществяването ѝ.
Още: Инспекцията по труда разкри стотици хиляди нарушения през 2024 г.
Още: ОББ: България много близо до изпълнение на критерия за Еврозоната
Експерти в областта на ядрената енергия изтъкват, че отменянето на мораториума не означава задължително, че Сърбия ще строи атомна електроцентрала.
Още: Започва изграждането на първата АЕЦ в Полша
Още: Инфлацията в ЕС и еврозоната расте в края на 2024 г.
Още: Руското настъпление принуждава Украйна да затвори ключова въглищна мина: Какви ще са последиците?
"Всъщност отпадането на мораториума не означава решение за строеж. Точно сега очакваме да бъде приета стратегия за развитието на енергетиката, в която съществува вариант с АЕЦ, но има вариант и без АЕЦ," коментира за сръбския информационен сайт „Блиц“ специалистът по ядрена енергия професор Миодраг Месарович.
В региона атомни централи имат България, Румъния, Унгария и Словения (съвместно с Хърватия).
Месарович отбелязва, че заради мораториума Сърбия е изгубила кадри, които сега биха могли да следят какво се случва и да помагат при вземането на решения. Освен недостига на кадри проблем представлява и финансирането на един толкова мащабен проект.
През август при посещението на френския президент Еманюел Макрон в Белград бе подписано споразумение между двете страни в сферата на използването на ядрена енергия за мирни цели в Сърбия, а през октомври стана ясно, че сръбското Министерството на минното дело и енергетиката е сключило договор с френската държавна компания EDF и френската инженерингова фирма Egis Industries за провеждане на предварително техническо проучване на възможността за използване на ядрена енергия за мирни цел в страната.
По-рано тази година Вучич коментира, че на Сърбия са ѝ нужни четири малки модулни ядрени реактора, тъй като до 2050 година в страната ще се използва четири пъти повече енергия, отколкото сега. По думите му, цитирани от ТАНЮГ, "Сърбия няма нито знанието, нито парите за класически ядрени централи, които струват между 11 и 13 милиарда евро“.
