Може ли България да се изхранва без внос на хранителни продукти? Това е въпрос вълнуващ мнозина, особено след като войната Украйна доведе до рекордно високи цени на храните и предизвиква световна продоволствена криза. Известен отговор на този въпрос можем да намерим в най-новия доклад, излагащ основните данни за земеделието в България, публикуван на сайта на Министерство на земеделието.
Според документа, почти половината от територията на страната, или 47%, е заета от площи със селскостопанско предназначение, чийто размер се равнява на 5.2 млн. хектара. Над 96% от нея е използвана като земеделска, а недообработваната е под 4%.
В България традиционно се произвеждат значително повече количества зърнени и маслодайни култури, отколкото са необходими за задоволяване на потребностите в страната. Това позволява ежегодно да се реализира голям износ.
Общата стойност на изнесените селскостопански стоки през 2021 г. е малко над 6 млрд. евро, което е с 25,8% повече спрямо отчетеното през 2020 година, сочи анализът. Увеличението на износа изпреварва нарастването при вноса, което възлиза на 10,5% през миналата година. Така страната ни традиционно постига положително салдо в аграрната търговия с останалия свят, като през 2021 година то е двойно по-високо спрямо предходната година, достигайки близо 1.6 млрд. евро.
Водещите групи селскостопански продукти, които страната ни е изнесла през 2021 г. са именно житните и маслодайните растения. Производство на зърнени и маслодайни култури е неколкократно повече от вътрешното потребление в страната, пише в доклада. През 2021 г. прибраната продукция от пшеница бележи ръст от 51% на годишна база и достига до рекордните 7 119 000 тона. За сравнение, през 2020 г. продукцията се равнява на 4 711 000 тона.
Може ли България да се изхранва сама?
Когато става дума за житни култури България изглежда е хранително независима и не разчита на внос от чужбина. Но важи ли това и за останалите основни продукти? Нивото на самодостатъчност (т.е. съотношението на производството на хранителни продукти в дадена страна спрямо нуждите на населението) за повечето от основните плодове, зеленчуци и животински продукти е сравнително високо в България, става ясно от доклада на министерството, разглеждаш средното равнище на самодостатъчност за периода 2017-2021 година.
Нивото на самодостатъчност на основните плодове и зеленчуци е най-високо при продукцията на сливи (100%), череши (97%), зеле (86%), картофи (83%) и кайсии (82%). Ниско е обаче нивото при ябълките (48%) и при прасковите (58%). Нивото при традиционни зеленчуци за българската трапеза като доматите (64%) и краставиците (79%) също не покрива кота 100%. Това става ясно от изчисленията на Министерство на земеделието, въз основа на данни на „Агростатистика“ и НСИ.
Що се касае основните животински продукти, най-високо ниво на самодостатъчност се достига при производството на бяло саламурено сирене – цели 120%. На второ място са яйцата (114%), следвани от кашкавала (100%). По-ниско ниво от 100% достигат заквасените млека (99%), агнешкото месо (98%), и пакетираното прясно мляко (84%). Равнището на самодостатъчност при говеждото месо пък възлиза на 68%. Най-ниските нива се отчитат при свинското месо (40%) и пилешкото месо (56%).
Още: Близо 90% от площта на България е заета от земеделски и горски територии
