Международният стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9) е обнародван от Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС). Той се занимава с отчитане на финансови инструменти и съдържа три основни направления – класификация и измерване на финансови инструменти, обезценка на финансови активи и отчитане на хеджиране. Той влезе в сила през 2018-а година, като замени по-ранните МСФО за финансови инструменти.
Съветът по международни счетоводни стандарти съзнаваше необходимостта от промяна на изискванията за финансово отчитане от близо десетилетие. Целта е да се повиши разбирането на информацията за тях във финансовите отчети.
МСФО 9 започна като съвместен проект със Съвета за стандарти за финансово счетоводство (FASB), който обнародва счетоводни стандарти в САЩ. През март 2008-а година съветите публикуваха съвместен документ за обсъждане, в който предложиха евентуална цел за отчитане на всички финансови инструменти по конкретна стойност, като всички промени в тази стойност се отчитат в нетния доход (FASB) или в печалбата и загубата (IASB).
По време на финансовата криза се открои една съществена слабост на правилата за оценяване на финансовите инструменти, свързана със закъснялото признаване на загуби от обезценка по кредити и други финансови инструменти.
В резултат на финансовата криза от 2008-а година управителните съвети решиха да преразгледат своите счетоводни стандарти за финансови инструменти, за да се справят с установените недостатъци, за които се смята, че са допринесли за мащаба на кризата.
Управителните съвети изразиха несъгласие по няколко важни въпроса и възприеха различни подходи за разработване на новия стандарт за финансови инструменти. FASB се опита да разработи всеобхватен стандарт, който да разглежда едновременно класифицирането и измерването, отчитането на обезценките и хеджирането, и изготви проект за експозиция на стандарт, който да обхваща и трите компонента.
СМСС се опита да разработи новия стандарт на етапи, въвеждайки всеки компонент от него поотделно. През 2009-а година СМСС публикува първата част от МСФО, която обхваща класификацията и оценката на финансовите активи. През 2010-а година публикува друга част от МСФО 9, която основно обхваща класификацията и оценката на финансовите пасиви, както и аспекти на прилагането на опция за справедлива стойност и разклоняващи се вградени деривати.
МСФО 9 изисква обезценка за амортизираната стойност на финансовите активи, държани по амортизирана стойност или FVOCI (Fair Value through Other Comprehensive Income). Промяната в тази провизия се отчита в печалби и загуби. За повечето такива активи, когато той е придобит, провизията за обезценка се оценява като настоящата стойност на кредитните загуби от очаквани събития по подразбиране през следващите 12 месеца. Обезщетението остава на базата на очакваните загуби от неизпълнение през следващите 12 месеца, освен ако няма значително увеличение на кредитния риск. Ако има значителен ръст на кредитния риск, провизията се измерва като настоящата стойност на всички кредитни загуби, предвидени за инструмента през целия му живот. Ако кредитният риск се възстанови, обезщетението отново може да бъде ограничено до очакваните кредитни загуби, планирани през следващите 12 месеца.
МСФО 9 оказва влияние на пазара, тъй като с влизането му в сила банките трябваше да осигурят повече собствен капитал за необслужваните кредити. Това се превърна в причина банките да продават необслужваните си кредити, а когато това са обезпечени с недвижимо имущество вземания, колекторските фирми са готови за всякакви изненади.
