"Какво е в момента България? Вече сме влезли в ЕС, влезли сме в чакалнята на еврозоната, влезли сме в един дом - вместо да отидете на трапезата, където ви канят да хапнете, отивате в килера и казвате: "Не, аз не искам да съм при вас, аз съм в килера, обаче ми давайте отвреме-навреме нещо да хапна, каквото остане от трапезата". С този образен пример Евгений Кънев онагледи защо за България приемането на еврото ще е нещо хубаво и е с доста повече предимства, отколкото недостатъци.
Направихме две интервюта по темата за приемането на България в еврозоната и приемането на еврото. Едното беше с г-н Кънев, доктор по икономика и управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания "Маконис", а второто - с доц. д-р Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН).
Виждали сме неведнъж шумни надвиквания в дебати лице срещу лице, от които реално не рабираш нищо. Затова, в най-горещото си желание да избегнем надвикването на един жив дебат, момент от който се пази всяка стойностна медия, двамата говориха поотделно, развивайки тезите си като отговори на едни и същи въпроси.
Събрахме отговорите им в един общ материал, но се oказа, че времето, с което е разполагал доц. Сарийски, е много повече от това на г-н Кънев - затова той получава възможност да доразвие тезите си. Дължим това уточнение към тях, към нашите читатели и зрители, към самата честност на дебата и пресичането на гледните точки.
След като влязохме в ЕС, т.е. ние сме пълноправен член на Европейския съюз, въпросът за еврото не е дали, а кога ще го приемем, защото то е валутата на Европейския съюз. Отделно е и това, че вече сме в чакалнята на еврозоната - още по-обвързващ ангажимент. Все едно да имаш кола, а тя да седи в гаража. Така Евгений Кънев описа същността на дебата за еврото - че пак сме закъснели да обсъждаме.
Има аргументи и уважавам аргументите на другата страна, но има нюанси - да не приписваме всеки неуспех на член на еврозоната затова, че е там и всеки успех на някой извън еврозоната, защото е извън валутния съюз на ЕС, подчерта Кънев.
Защо България е различна от примери като Гърция и Италия? Защото преди да приемат еврото, те нарочно обезценяват своите валути, така че да са конкурентоспособни на база износ. Само че България вече много години не прави така - тя спазва Маастрихтските критерии (за бюджетен дефицит) и затова няма как да се говори за ценови шок при влизането ни в еврозоната, посочи Кънев. И добави - ние трябва да се равняваме по прибалтийските държави (Латвия, Литва и Естония), където също имаше валутен борд, както при нас. И те, и ние сме синхронизирали икономическите си цикли с еврозоната, а Гърция например не беше, припомни Евгений Кънев.
1. 1997 година имаше независим български лев (оттогава сме във валутен борд) - защо тогава обедняхме?
2. Вярно ли е, че в еврозоната ще е каквото каже ЕЦБ, а България няма никакъв глас?
3. Валутният борд ни струва много и ще се лишим от това бреме, а не го осъзнаваме?
Чуйте аргументите на Евгений Кънев, особено в светлината и на случилото се с КТБ:
