Повече от 60 сигнала от граждани са постъпили до временната парламентарна комисия по ревизия на управлението само седмица, след като стартира своята работа. Това съобщи председателят ѝ Мая Манолова по време на днешното работно заседание.
Сигналите имат различен характер, а част от подателите им ще бъдат поканени на изслушване пред депутатите от комисията, за да предоставят информацията за тях. На такова днес присъстваше журналистът от сайта "Бивол“ Димитър Стоянов, чийто сигнал е за предполагаеми манипулации на данни с въглеродни емисии от фирми, свързвани в публичното пространство с Ковачки, които изкривяват пазара на електроенергия в ущърб на държавните компании. На заседанието журналистът подчерта, че анализът, публикуван в медията е направен с международен екип, а резултатите от него са подадени към международни институции.
"Данните от този анализ – стигаме до извода, че верификатора, който верифицира данните от централите, свързвани с Христо Ковачки, подава данни, които няма логика да са толкова ниски. Според експертите, тези данни са занижени и това създава опасения, че ние можем да изпаднем от търговията с парникови газове. Става въпрос за верификатора GMI Verify, в който работят хора, за които можем да направим обосновано предположение, че са свързани с централи, собственост на Христо Ковачки. Виждаме, че данните, които се заверяват и представят от централите на този господин, са смущаващо ниски. Индексът на горивата, които се използват за изгаряне за топлоенергия в тези централи, по никакъв начин не предполагат толкова ниски нива", заяви пред комисията днес Димитър Стоянов.
Той уточни, че компанията е акредитирана през 2019-а година и е верифицирала общо 8 компании, като всички са свързвани с Христо Ковачки, като има подозрения, че именно бизнесменът е скрит собственик. "Предполагаме, че е нанесена вреда на бюджета от около 30 милиона евро“, допълни журналистът, като уточни, че оценката се обосновава на индекса на горивата, които се използват в тези централи и несъответствието между индекса и докладите, които се заверяват. Според него, от търговските регистри става ясно, че фирмата няма клиенти, които да не са свързани с бизнесмена. "Много лесно остава впечатлението, че тази компания е създадена целево – за да обслужва именно потребностите на тези централи“, допълни Димитър Стоянов.
На заседанието присъства и министърът на екологията Асен Личев, който уточни, че е добре, когато има такива съмнения, преди да се сезира комисията, да се питат и компетентните органи. В тази връзка на срещата присъстваха Боряна Каменова – директор на дирекция „Политики по изменение на климата“ и Росица Карамфилова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда.
"Проблемът с начина, по който се измерва замърсяването, е че големите индустриални предприятия мерят сами себе си. В този смисъл държавата е излязла от контролните си функции да измерва кога едно предприятие замърсява околната среда и единствено констатира кога то не е измерило само реалните емисии и замърсяване“, категоричен бе депутатът от ДБ и член на комисията Борислав Сандов. Той уточни, че в качеството си на гражданин също е подавал сигнали, но се оказва, че невинаги контролните органи могат да се намесят. Борислав Сандов допусна, че е възможно дадена централа да скрива умишлено данни, тъй като глобата за това вероятно е стотинки на фона на това, с което тя би била санкционирана за изпускането на тези въглеродни емисии.
"Когато политици започнат да говорят експертно, трябва да са съвършено точни. Замърсяването на въздуха няма нищо общо с емисиите“, репликира го министърът на екологията Асен Личев. Той даде думата на експертите от ведомството, които да внесат яснота по темата.
"Парниковите газове не са замърсители, а са нормална част от въздуха, който диша всеки човек. Замърсителите и измерването им имат отношение към чистотата на въздуха. Те са точно регламентирани. Емисиите на парникови газове не се измерват, а се изчисляват. И именно начинът, по който се изчисляват, е предмет на този сигнал“, заяви Боряна Каменова – директор на дирекция "Политики по изменение на климата“.
"Понеже се повдигна въпросът за 30 милиона щета във фиска от това, че не били изчислени правилно тези емисии – няма основания за подобно твърдение. Всяка инсталация си купува квотите на свободен пазар. МОСВ продава на първичен пазар, който е на общоевропейска платформа, избрана от Европейската комисия. Ние сме част от тази платформа заедно с още 24 държави-членки. Само Германия и Полша имат собствени платформи. На тази платформа купуват лицензионни посредници съгласно директивата и закона за финансовите пазари – големи банки, финансови къщи и други. Ние не продаваме квоти на инсталациите и в МОСВ не постъпват пари от инсталациите. Съответно, всяка една инсталация, които и да са те, си купуват квотите, които трябва да предадат като задължение за емитираните от тях парникови газове на свободен пазар, както намерят за добре. Те подлежат на някакъв регламент, засягащ финансовите пазари, но ние не се интересуваме откъде ги взимат и на кого плащат. Тоест, вероятно е платено на банки или фирми, но не и на държавата, така че спестяването на тези 30 милиона няма отношение към държавния бюджет, нито към бюджета на Европейския съюз“, категорична бе Боряна Каменова.
Според Владислав Панев от ДБ обаче, няма връзка между това откъде дадена централа купува квотите си и това, дали има грешка в изчисленията. "Всичко това води до изкривяване на енергийния пазар“, категоричен бе той.
Димитър Стоянов пък бе категоричен, че има ощетяване. "Борсовите посредници ги взимат отнякъде, в случая ги взимат от държавата. Ако приемем, че нашата хипотеза за 30 милиона е вярна, фактически, непотребявайки квоти за 30 милиона, той ги купува от борсовия посредник, който не ги купува от държавата и в този ред на мисли можем да говорим за щета“, категоричен бе Димитър Стоянов.
"Не може да се твърди такова нещо, търговията с квоти е регулиран пазар. Всяка година през септември се публикува тръжния календар за следващата с количествата квоти, които всяка държава предлага на всеки търг и всички държави-членки предлагат квоти на тези търгове. Да се твърди, че някой с инвестиционен посредник е купил от България квоти, ми се вижда трудно, защото той може да ги е купил от друга страна“, уточни Каменова.
"Тук не говорим за купуване или некупуване на квоти, освен това говорим за една общоевропейска платформа, респективно всички ние сме данъкоплатци на Европейския съюз и независимо дали има ощетяване на нашия или общо европейския фиск, щета има, с некупуването на тази квота, която е използвана, но не е платена“, категоричен бе разследващия журналист.
"Твърдението в статията относно емисионният фактор, който е 104 тона въглероден двуокис категорично не следва да се свързва с която и да било инсталация, още по-малко с конкретната, тъй като този емисионен фактор на практика представлява една усреднена стойност. Бобовдол и "Брикел" си имат собствени измервателни лаборатории, но тези лаборатории имат издаден сертификат за акредитации от Българската служба за акредитация. Това е логиката и в останалите европейски държави – когато дадена лаборатория притежава определен сертификат, издаден от националния сертификационен орган, той трябва да покрива съответни стандарти и да отговаря на тях“, категорична бе Росица Карамфилова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда.
Според Димитър Стоянов, изложеното от експерта не противоречи по никакъв начин на разследването. "Ние описваме една ситуация, в която сертифицираната лаборатория, свързана с топлоцентрала, подава данни, които се верифицират. Проблемът за нас, което е проблем и на европейското законодателство, е че според нас има данни, че верификаторът е свързан с издателя на данните, което е най-малкото конфликт на интереси. Освен това, явно в тецовете Брикел и Бобовдол явно са направили някакво епохално откритие, защото количествата парникови газове, които отделят и заплащат, са значително по-ниски от количествата, които заплащат реципрочните на тях мощности. Позовавам се и на компетентността на Петър Сеизов, който казва, че за него е смущаващо количеството, което се верифицира. Ние правим анализ, в съавторство с колегите от Италия направихме този анализ, който няма претенции, че е разследване, а анализ. Когато твърдим, че нещо е разследване, ние излагаме факти. За нас е смущаващо, че емисиите, които се заплащат от свързваните с господин Ковачки топлоцентрали, са значително по-ниски от тези, които заплащат останалите“, категоричен бе Димитър Стоянов.
Служебният министър Асен Личев предложи законодателни промени, с които задължението за собствено измерване на емисиите да бъде свързано с достъп на контролния орган до данните – нещо, което в момента е невъзможно заради търговската тайна. Според него трябва да има и непрекъснато следене на процента на мощност на инсталацията. "Това ако го направите, те ще бъдат на осветено място“, обърна се Асен Личев към народните представители.
"Защо държавата до този момент е имала толкова голямо доверие в тези централи? Ако има проблем с моята сметка, защо не ме оставят аз сам да си я проверя и да си представя сметката“, заявиха от комисията, като се съгласиха, че е нужно изработването на контролен елемент, който да проверява данните.
