Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Коминните филтри: Решение или разхищение?

13 януари 2020, 12:30 часа • 3839 прочитания

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал "Факултета", а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на въздуха, което печките в бедните квартали неизбежно генерират всяка зима. 

Да, основният източник на замърсяване на въздуха с фин прах, а и други далеч по-неприятни вещества, в България е отоплението на домакинствата с твърди горива. Не, инсталирането на филтри на всеки комин не е най-ефективното решение на проблема. Всъщност представлява учебникарски пример за безсмислено разхищение на публични средства. Неслучайно Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018 – 2024 г. не включва такава мярка. Това пише в свой анализ експертът Боян Рашев за изданието Sustainability.bg.

Авторът изброява най-важните фактори: 

Става въпрос за електростатични филтри за малки горивни инсталации, използващи дървесина, пелети, стърготини и трески, с температура на димните газове до 400 градуса. Добавянето на каквото и да е друго гориво – от въглища, през дограма и мебели до пластмасови и текстилни отпадъци – води до нарушаване работата на филтъра и го прави негоден.

Филтрите ограничават само емисиите на фин прах. Ефективността им може да достигне над 99% (в промишлени инсталации), но не надхвърля 80% в домакинствата при слаб и постоянен режим на горене и около 40% – при силен режим на горене (разпалване).

Емисиите на серни и азотни оксиди, въглероден моноксид, тежки метали и летливи органични съединения по никакъв начин не се ограничават от филтрите.

Праховите частици се натрупват във формата на едри люспи по стените на филтъра. Тези наслагвания се отстраняват при периодичното почистване на комина, тоест изискват разглобяване, почистване и повторно инсталиране или сериозни оперативни разходи на всеки 2 години.

Електрофилтрите потребяват електричество (колкото постоянно включена крушка), при работа са източник на шум, а поради високото напрежение водят до образуване на озон.

И накрая, но не на последно място, единичният разход за инсталиране на коминен филтър достига почти 4000 лв., а повечето къщи имат по 2-3 печки и съответния брой комини.

Комбинацията от всичко това прави филтрите неподходящо решение за ограничаване на замърсяването на въздуха, особено когато говорим за енергийно-бедни домакинства, които няма как да осигурят ефективната им и дългосрочна работа. Последната може да се осигури само в обществени сгради (институции, детски градини, училища) или търговски обекти (ресторанти, сервизи, цехове), но там това трябва да се случи с вменяване на такова задължение и последващ контрол, а не да бъде финансирано.

След няколко ограничени опита, никъде по света вече няма значими публични програми за инсталиране на филтри на домакинства. Проучване на Denkstatt от 2018 г. достигна до контакт с 14 значими производителя на филтри в Европа като впоследствие се оказа, че реално на пазара е останал само един. Затова и Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018 – 2024 г. залага подмяната на стари печки на твърдо гориво с по-ефективни или цялостна замяна на отоплението с газово или централно.

Столична община има проект и финансиране за подмяната на старите печки за твърдо гориво на 20000 домакинства с нови и по-ефективни. Това ще намали замърсяването на фин прах и всякакви други вещества около 3 пъти на домакинство като ще осигури и много по-ниски разходи за гориво за бъдеще – много по-добър резултат от филтрите за хора, които си броят стотинките. Както показва долната графика на Американската агенция за околна среда обаче, в дългосрочен план това не е решение, защото остава значително замърсяване, което при физико-географските условия на София ще продължава да води до чести епизоди на много мръсен въздух през зимата. Неслучайно, отоплението на твърди горива в големите градове в Развития свят е по-скоро изключение, като на много места даже отдавна е забранено.

Газов котел емитира толкова фин прах за цял отоплителен сезон, колкото една стара печка на дърва за 8 часа, нова ефективна печка за 1 денонощие или пелетна печка за 3 денонощия.

Тези сметки се отнасят само за директните емисии, които излизат през комина. Твърдото гориво обаче оставя и много пепел, която обикновено се изхвърля – на улицата, в общия контейнер, на двора. Тази пепел често също се разнася от вятъра и добавя още повече мръсотия, която тук не е включена. Освен това, колкото и ефективно да се случва, изгарянето на твърди горива (вкл. пелети) води до значими емисии на серни и азотни оксиди, въглероден моноксид, тежки метали и летливи органични съединения, които при газа са нищожни. 

Ако общината разполага с още 8 милиона лева, които желае да инвестира в мерки за подобряване качеството на въздуха, то най-смисленото действие е подпомагането на газификацията на цели квартали. Това се отнася особено много за кварталите в покрайнините на града, където има много платежоспособни домакинства, които се отопляват на твърди горива, просто защото нямат друг избор. А имат голямо потребление на енергия и съответно общите им прахови емисии вероятно надхвърлят тези от Факултета. Тези хора нямат нужда от финансиране, а от физически достъп до чисто гориво.

Не, поставянето на коминни филтри на домакинствата като мярка за намаляване на замърсяването не е обосновано нито от екологична, нито от социално-икономическа гледна точка. Остава отворен въпросът защо се прави, завършва анализът на Боян Рашев.

Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес